Кой се крие под леглото?
Под леглото!
Помните ли как, като деца, бягахме бързо към леглото си и скачахме от разстояние отгоре?
Защото отдолу се криеше Чудовище!
Или водата от казанчето в тоалетната беше ръмжащият глас на Тоалетното чудовище ...
После пораснахме и мястото отдолу под леглото си стана просто пространство с няколко забравени играчки и малко прах.
За детето обаче, това е портал към свят, в който логиката не важи, а въображението е абсолютен господар.
Психологическата функция на страха
Като родители се притесняваме, когато детето ни започне да изпитва страх от чудовища, тъмнина или въображаеми същества.
Истината е, че страхът е необходим етап от здравословното емоционално детско развитие. Около 3-та до 6-та година детското въображение преживява истински разцвет. Детето започва да разбира, че светът е голям и невинаги предвидим. Тъй като все още му липсва житейски опит да обясни всяка опасност, умът му създава символи и „Чудовището“ под леглото всъщност е олицетворение на всички непознати и плашещи емоции, които детето среща през деня.
Страхът има важна защитна функция. Той учи малкия човек на предпазливост и му помага да развие механизми за справяне със стреса. Когато детето „победи“ въображаемото Чудовище с наша, на родителите, помощ, то трупа увереност, че може да се справи и с реалните трудности.
Как да
реагираме?
Никога не омаловажаваме страха!
Фрази като „Тук няма нищо, не ставай смешен“ или „Големите момчета не ги е страх“ само затварят вратата на доверието. За детето Чудовището е реално, защото емоцията, която изпитва, е реална.
Няколко стъпки на родителска реакция.
• Даваме право на страха да съществува.
„Виждам, че се страхуваш и това е нормално. Тук съм с теб.“
• Осветяваме
тъмното пространство под леглото.
С фенерче осветяваме пространството под леглото, заедно с детето, но не с цел да докажем, че то бърка, а за да му покажем, че сме негов съюзник.
• Поверяваме котрола върху ситуацията на детето
Можем да си измислим „вълшебен спрей против чудовища“ (вода с малко лавандула) или поставяне на „магически щит“ (любимата плюшена играчка), които детето да използва.
Кога да
потърсим помощ от психолог?
Въпреки че страховете са нормални, има моменти, в които родителската подкрепа не е достатъчна. Консултация с детски психолог е необходима, ако:
1. Страхът
е парализиращ.
Ако
детето отказва да спи, да влиза в определени стаи , да ходи само в тоалетната или
да остава само дори за минута през деня.
2.
Интензивността не намалява.
Ако
след седмици опити за успокоение, страхът не само не избледнява, а се засилва.
3.
Соматични симптоми.
Когато
страхът води до често главоболие, болки в корема, кошмари или връщане към
по-ранни етапи на развитие (например напишкване).
4.
Социална изолация.
Ако
детето спира да играе и да се радва на неща, които преди е обичало, заради
натрапливи мисли.
Работата
с детски психолог не означава, че детето има „проблем“, а че му е нужна
допълнителна подкрепа, за да намери своя вътрешен ресурс и да превърне
„Чудовището“ в нещо, с което може да съжителства или да победи.
Нека не забравяме!
Под
леглото най-често не се крие страшно същество, а една малка детска душа, която
има нужда да чуе: „Аз съм тук и няма да позволя на нищо да те нарани.“
Практическо
упражнение: „Да опитомим чудовището“
Когато
страхът е само в главата на детето, той изглежда огромен и непобедим. Но щом му
дадем форма и лице, то губи голяма част от своята сила. Ето как можем да
помогнем на детето да премине от страх към контрол чрез игра.
 |
| Цветното чудовище, Анна Ленас |
Техника
„Смешното чудовище“
1. Рисуваме
го. Нека детето да нарисува това, от което се страхува - всички остри зъби, нокти, големи очи или тъмни
цветове. Докато рисува, ние сме до него и го насърчаваме да разказва.
2.
Добавяме щипка хумор. „А дали това чудовище не обича да носи розови панделки на
ушите?“ или „Струва ми се, че му е студено на краката, да му нарисуваме ли
шарени чорапи на точки?“.
3. Промяна на контекста. Дорисуваме му балон в ръката, сладолед или огромна, нелепа усмивка. Целта е заедно да се смеем на образа. Смехът е най-силната противоотрова срещу страха, защото е физиологически несъвместим с него.
4. Персонификация (очовечаване). Наричаме чудовището „Глупчо“ или „Страхливко“. Решаваме къде ще живее рисунката – може би в един специален „плик за сън“ или в кутия, където чудовището ще спи кротко, вместо да броди под леглото.
Чрез
това упражнение казваме на детето:
„Ние можем да променим това, което ни плаши.
Ти си творецът, ти определяш правилата.“
Статията, публикувана в този блог е авторска и правата върху нея са защитени от
Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.
Ако използвате, разпространявате, публикувате текстове или части от тях от този блог Вие сте задължени изрично и ясно да декларирате източника/автора на текста!
