Аутизъм

автор: Ангелина Костова

Аутизъм, или разстройство от аутистичния спектър, се отнася до редица симптоми, характеризиращи се с нарушение на речта и комуникацията, нарушение на социалните умения, повтарящи се поведения и стереотипии, както и с уникални, силни страни и различия.

Тук ще се спра на някои по-конкретни нарушения, въпреки че за аутизмът е характерен изключително широк спектър. Терминът "спектър" отразява голямото разнообразие, както в дефицитите, така и в силните страни, притежавани от всеки човек с аутизъм.

Най-очевидните признаци на аутизма се проявяват между втората и третата година на детето. В някои случаи може да се диагностицира още на 18 месеца. Някои забавяния на развитието, свързани с аутизма, могат да бъдат идентифицирани и още по-рано.

В терапевтичната си практика с деца с нарушения от аутистичния спектър наблюдавам много и различни проявления на състоянието, но най-често срещаните ще се опитам да опиша тук.

В широк смисъл аутъзмът е съвкупнност от нарушения, имащи някои общи симптоми:

Нарушения на речта и комуникацията.

Много от децата от аутистичния спектър не говорят, или изостават в речевото си развитие от своите връстници. В много случаи се наблюдава ехолалична реч (повтарят едно към едно дочути фрази, доста често на английски език), или имат своя автономна реч, неразбираема за околните. Не използват реч за комуникация с другите, при тях липсва инициатива за комуникация.

Нарушение на социалните взаимоотношения.

Децата от аутистичния спектър предпочитат да се самоизолират, често отсъства емоционален контакт с другите, избягват очният контакт и не гледат хората в очите. Не изпълняват инструкции, родителите остават с усещането, че не ги разбират. Имат проблем със социализацията. Изглеждат сякаш не разбират емоциите на другите, често техните емоционални реакции са неадекватни на ситуацията, от бурен протест и крещене могат да преминат в смях. Възможно е да проявяват агресия или автоагресия, гневът им е бурен, взривоопасен.

Повтарящи се, стереотипни поведения.

Интересът към играчки е ограничен, играят стереотипно като с часове може да въртят колелцата на количките, да въртят предмети, да ги подреждат в редичка или да ги движат пред или встрани от очите си. Липсва игра на ужким и имитация. „Пърхат“ с ръчички, тропат или подскачат, или се въртят, или тичат в кръг. Често не харесват промените. Предпочитат да следват един и същ маршрут, да носят една и съща дреха, или да ядат една и съща храна. Възможно е да имат проблем със сдъвкването на някои твърди храни или да предпочитат, или отхвърлят храни с определен цвят.

В повечето случаи имат сензорни дефицити или свръхсетивност: непоносимост към някои силни шумове и звуци, светлини, може да се съпротивляват на докосване или прегръдка, или имат нужда от силно притискане.

При доста от децата с аутизъм се наблюдава ходене и стъпване на пръсти.

Въпреки, че описаните по-горе нарушения в съвкупност са характерни за нарушение от аутистичния спектър, всеки един отделен случай е индивидуален и е необходимо диагностициране от специалист – детски психиатър, консултация с психолог и логопед, с компетенции в областта на аутизма.

При най-малкото съмнение от страна на родителите е добре да се направи консултация с квалифициран специалист, тъй като ранната интервенция е от изключителна важност за развитието на детето.

Ранното диагностициране и своевременното започване на терапия е от голямо значение за развитието и функционирането на детето с аутизъм.

Тази статия не е предназначена за диагностициране или лечение и не трябва да замества консултация с квалифицирани специалисти.

Статията, публикувана в този блог е авторска и правата върху нея са защитени от

Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.

Ако използвате, разпространявате, публикувате текстове или части от тях от този блог Вие сте задължени изрично и ясно да декларирате източника/автора на текста!

„ПОМОГНИ МИ ДА ГО НАПРАВЯ САМ”, М. Монтесори

автор: Ангелина Костова

Започвам статията с този цитат от Мария Монтесори, тъй като той най-добре описва каква е функцията на психологът и в частност на детският психолог.

За какво е тази статия?
За въпросите и техните решения. За собствените сили на всеки човек при разрешаването на проблеми и конфликтни ситуации. За ролята на детския психолог като проводник за личния ресурс на родителят, отишъл при него да потърси помощ, относно своето дете. За това, че универсална рецепта няма, а всичко е в ръцете на човекът, а психологът е средството, което подпомага активирането на вътрешния човешки потенциал за самопомощ.

За кого е тази статия?
За родителите. Всеки родител, понякога е имал безпокойство относно поведението, настроенията, емоциите, самочувствието, адаптацията на неговото дете. Стигал е до там да вземе решение да се свърже за консултация с детски психолог.

Кога да се обърнем към психолог?
В човешкия живот съществуват различни ситуации. Понякога възникналите трудности в отношенията с детето или промяната в неговото поведение, неговите капризи, лошо настроение, агресивност и др. са само временно явление, което бързо отшумява с израстването и преодоляването на т. нар. възрастови кризи. В такива случаи обикновено няма нужда от консултация с детски психолог.
Но често се срещат и други ситуации, когато периодите на лошо настроение, тъга, агресивно поведение и реагиране, необичайна мълчаливост, стеснителност, неувереност, страхове, реакции на негативни промени в семейството и др. продължават по-дълго време. И родителите не откриват причината или не могат да намерят отговори на въпросите си защо се е променило така тяхното дете. Ситуацията може да се затегне и у детето да се появят хронични заболявания, фобии, кошмарни сънища, проблеми със съня, затруднения в общуването, невротични симптоми. Тогава е необходима консултация с детски психолог.

С какво помага детският психолог?
Детският психолог работи с различни състояния и проблеми. Той е средството, което ще подпомогне родителите да стигнат до причините, породили актуалния конфликт и сами да намерят решенията на проблемите, да открият своите собствени ресурси за справяне с конфликтни ситуации. Детският психолог ще работи с детето, за да открие и то своите актуални качества, сили и ресурси.

Колко бързо се разрешава един проблем?
За това е нужно време тъй като ситуациите не се разрешават мигновено и с вълшебна пръчка. На всички ни е известна поговорката „Крушата си има опашка”. Така и проблемът има своята причина, динамика, която може да се развие като дълга, дълга опашка, която да се влачи безконечно. Нужно е и търпение и съдействие от страна на родителите, както и активно участие в процеса. Съвместната работа на родител и психолог е много важно условие, за постигане на желаната цел.

Работи ли позицията „Ето моето дете, променете го!”?
Често се среща ситуация, в която родителят води детето си при психолога и очаква психологът да го коригира. Такава позиция не работи. Най-напред, преди да започне работа с детето психологът има нужда от родителя – да разговарят, да набере възможно най-много предварителна информация за това, защо родителят се обръща към детския психолог. Особено, когато се касае за дете в ранна детска възраст 0-7 години и ранна училищна възраст до 10-11 години.
За да постигне максимален ефект психологът работи и с родителите, а корекцията при детето на свой ред идва от промяната на родителските нагласи и поведение по отношение на детето, а също така и по отношение на другия родител.

Какво да кажем на детето, отивайки при психолог?

Истината.
Нужно е детето да е информирано, че ще посетите психолог и каква е целта на посещенията. Не е добре да криете къде го водите, или да използвате обяснението, че "ще те заведа при една моя приятелка/приятел, или на гости." За да е ефективна терапията, детето трябва да е подготвено за онова, което ще се случи при психолога и защо се налагат тези срещи.

Как протичат сесиите?
Първата консултация може да е с родителите и детето заедно или да е само с родителите. Прави се планиране на следващите сесии – колко пъти в седмицата и за какъв период от време ще се провеждат, в зависимост от проблематиката.
След това се провеждат срещи с детето, с родителите и детето или само с родителите. С малките деца сесиите са под формата на игра, сюжетно-ролеви ситуации, рисуване, приказкотерапия или друга подходяща методика. Провеждат се и редица тестове в зависимост от заявения проблем. Спонтанната игра на детето е еквивалент на разговора при възрастния. Тя изразява скритите конфликти, страховете, желанията на детето. Наблюдавайки и разбирайки тази спонтанна игра психологът помага на детето да реши своите вътрешни конфликти и да се справи със сложни емоционални ситуации.

Какви са качествата на детския психолог?
Детският психолог трябва да притежава такива лични качества като добронамереност, уравновесеност, да уважава личността на детето, да притежава висок професионализъм, което включва не само психологическо образование, но и постоянно повишаване на неговата квалификация.
Психологът не критикува, не съветва директно, не се стреми да променя хората. Неговата роля е да ги подпомогне сами да открият нужната им промяна.

Помага ли само една консултация?
Да, в някои случаи помага. Понякога в рамките на една сесия родителят, изговаряйки гласно тревогите си, успява да намери решенията, да промени нагласата си и гледната си точка към проблемната ситуация. Така дори една консултация с детски психолог може да даде много.

Ако не останете удовлетворени от консултацията?
Психологът не е човекът с универсалните отговори. Той е средството, проводникът на Вашите собствени сили за справяне с проблемите. Всеки човек, в това число и Вие, и психологът, е уникален в своите състояния, преживявания, поведение и т. н.
Ако усетите неудовлетворение след първата среща не мислете, че проблемът е неразрешим. Просто потърсете своя психолог.

И не забравяйте, че за всяка болка има билка и за всеки проблем има решение. Ресурсите за справяне са в самите Вас, а психологът ще Ви подпомогне да ги преоткриете.

Статията, публикувана в този блог е авторска и правата върху нея са защитени от

Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.

Ако използвате, разпространявате, публикувате текстове или части от тях от този блог Вие сте задължени изрично и ясно да декларирате източника/автора на текста!

23 начина за развиване на фината моторика

Известно е, че развитието на речта и интелекта са в пряка зависимост от развитието на фината моторика. Точно затова й се отделя толкова голямо внимание в предучилищна възраст на децата. Фината моторика може да се развива и от родителите вкъщи, в домашни условия.

Съществуват много и различни игри с пръстите на ръцете, конструктори и творчески занимания. По принцип всяко едно действие, в което участват ръце и малки предмети способства за развитието на фината моторика.
Необходими са няколко минути на ден, в които родителят да се занимава заедно с детето като поиграят с него на различни игри, полезни и интересни за всяко дете в доучилищна възраст.

При много малките деца може да изключите упражненията с острите предмети. При всички - проявявайте повишено внимание, т. като се работи с малки предмети!

1. Дайте на детето клечки (първо по-големи, а като усвои упражнението и по-малки), от които да направи контурите на различни предмети – стол, къща, геометрични фигури и всичко, което ви хрумне и може да бъде направено с клечки.
2. Нека се направи гривна, гердан или коланче от кламери в различни цветове.
3. Да изреже от хартия всякакви фигури. Започнете с изрязване по контур първо на права линия, после на зиг-заг и като овладее добре работата с ножици нека да изреже елхичка, кръгче, квадрат, къщичка и каквото ви хрумне. Опитайте изрязване с другата ръка (ако детето работи с дясната му дайте да реже с лявата и обратно).
4. Дайте на детето връзка от обувка, на която да наниже големи мъниста, макарони, и всякакви подходящи за нанизване малки предмети. Използвайте дебел конец, на който да наниже копчета.
5. Смесете в купичка боб, леща и грах и помолете детето да сортира всеки вид зърна в отделна купичка. Направете същото с ориз, жито и царевица.
6. Нека детето закопчава и разкопачва различни по размери копчета, ципове, капси, кукички, катарами, да връзва и развързва връзки и да прави всякакви възли.
7. Да завинтва и отвинтва капачки на различни по вид и размер кутийки, бурканчета, шишета.
8. Да вади с лъжица стъклени топчета от една купичка и да ги слага в друга.
9. Да пуска малки предмети (копчета, мъниста, топчета) в тесен цилиндър (шишенце от минерална вода).
10. Да навива конец на макара и на кълбенце.
11. Да вдява конец в игла (вземете голяма игла, с тъп връх и голямо ухо).
12. Да пришива копчета и да прави различни видове бодове с игла върху парче плат.
13. Да изтрива с гума нарисувани с молив драскулки.
14. Да капе с капкомер в шишенце с тясно гърло.
15. Да си слага и сваля пръстен (масаж на пръстите).
16. Да забива кабърчета в парче дърво.
17. Да скрие носна кърпичка в дланта си като използва само пръстите на същата ръка.
18. Да простира кърпички, бельо, чорапки на опънато хоризонтално въже и да ги защипва с щипки.
19. Да размества мънистата на броеница с двете ръце, първо едно срещу друго, после в противоположни посоки.
20. Да търси „съкровища“ скрити в сензорна кутия, пълна с боб, грах или леща и да ги отделя в купичка ( Направете си сензорна кутия. За целта сложете в голяма кутия боб, грах, леща, ориз, кафе или кинетичен пясък, поставете вътре миниатюрни играчки и разбъркайте така, че да се скрият. Много е забавно ровенето в боба и търсенето на малките „съкровища“).
21. Да стиска и отпуска гумен ринг с ръка.
22. Да играе с гумена, пластмасова или дървена топка с шипове – „таралеж“.
23. Да играе с конструктор, мозайка и други фини предмети.

Както виждате, развиването на фината моторика е много лесно и забавно!

Помнете: от най-голямо значение е емоционално споделения контакт с детето!

психолог Ангелина Костова