Представена публикация

Първа възрастова криза - Кризата на ината

автор: Ангелина Костова Настъпва на около две и половина, три годишна възраст (според особеностите на всяко едно дете може да е по различн...

Показват се публикациите с етикет емоции. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет емоции. Показване на всички публикации

14 март 2025

Хроничният СТРЕС като катализатор на емоционално хранене

Хроничният СТРЕС като катализатор на емоционално хранене се наблюдава все по- често в наши дни.

Колкото по-стресиращо е ежедневието ни, толкова по-вероятно е да станем жертва на емоционалното хранене, като реакция на стрес. Всеки от нас е имал стресови ситуации и знае за какво става дума.

Причината за това всъщност е много проста. Съвременният начин на живот се основава на все по-бързо темпо, високи очаквания и, за съжаление, все по-чести сравнения с другите и какво ли още не.

Комбинацията от всички горепосочени точки влияе върху нивото на хормона на стреса кортизол.

При доста хора нивата на кортизол, вместо да се покачват само в моменти, когато е жизненоважно - “бори се или бягай”, са доста над нормалните за продължително време, дори са хронично завишени.

Какво се случва?

Kортизолът се счита за един от най-силните стимули, предизвикващи желание да ядем солени, сладки и хрупкави храни, тъй като те осигуряват на тялото бърз източник на енергия. Това ни успокоява за кратко благодарение на хормоналната буря, която се случва в тялото ни.

Какво преживяваме в емоционален аспект, след като сме се натъпкали с храна като реакция на стрес?

Първоначално усещаме успокоение от преживяния стрес.

След това започва да ни гложди чувството за вина, че отново сме се поддали на напрежението и сме посегнали към храната.

В следващ момент нещо се обърква и отново сме в ситуацията да ядем, за да се успокоим.

Въртим се в омагьосан кръг, както хамстерът върти колелото в своята клетка.



Хроничното стресово хранене увеличава риска от затлъстяване, диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания. Психологическите ефекти включват чувство на вина или загуба на контрол, които от своя страна отново могат да засилят стреса.
Стресът предизвиква каскада от хормонални промени, които насърчават консумацията на високоенергийни храни като краткосрочен механизъм за справяне със стреса.
Начините за справяне ще опиша в друга публикация.


Creative Commons License
Статията, публикувана в този блог е авторска и правата върху нея са защитени от 

Ако използвате, разпространявате, публикувате текстове или части от тях от този блог Вие сте задължени изрично и ясно да декларирате източника/автора на текста!




20 май 2024

Проблеми с храненето при децата. Преяждане или отказ от храна. Как да подходим?

Проблемите с храненето при децатa (преяждане, избягване на храна) могат да доведат до сериозни последствия, ако не се регулират навреме. Всички сме изпитали негативните емоции, когато детето ни се е противило на храната, или пък е прекалявало с нея. Всички ние, като родители, сме се питали къде грешим и сме преминали през чувството си за вина и безпомощност.

В тази статия, съвсем накратко ще разгледам двата крайни варианта на нарушение в храненето при децата, а именно преяждането и отказът от храна.

Преяждане - причини и решения.
  • Емоционалният фактор е една от възможните причини за прекаляването с храна. Възможно е детето да е подложено на стрес в средата си (детска градина, училище). Или е подложено на натиск или отхвърляне от връзстниците си. Или реагира чрез храната на проблеми в семейството.
  • Навици, като например хранене пред екран, награди с храна, липса на баланс в храната и др.
Как да реагираме? Ето няколко идеи:

Структуриране храненето, като е добре да има 3 основни хранения, плюс една или две здравословни междинни закуски на ден.

Подсигуряване на баланс, ограничаване на висококалоричните храни като бургери и пици, предлагане на повече плодове, зеленчуци, пълнозърнести продукти, балансирани ястия от традиционната кухня в семейството без излишно фиксиране върху храната. Отношението ни към храната е добре да бъде в рамките на златната среда, без залитане в крайности.

Вербализиране на емоциите. Говорейки за емоциите - своите и на детето си ние създаваме способност за разбиране на това, което детето чувства. Децата не винаги са наясно защо точно тази конкретна емоция се е появила, защо я изпитват. Те наблюдават възрастните и според нашето отношение към емоцията и нашата реакция на нея, си създават своите реакционни модели. Добре е да насърчаваме децата да говорят за чувствата си, вместо да търсят утеха в храната.

Активността е от ключово значение. Заседналият начин на живот води със себе си редица проблеми, в това число преяждане и наддаване на тегло. Статистиката на затлъстяването сред децата е стряскаща. Добре е да насочим и подпомогнем детето да се включи в занимания с физическа активност по негов избор - спорт, плуване, танци и др. Забавленията, свързани с физически игри за намаляване на скуката и стреса са чудесен вариант за движение и за дистанциране от храната, при появила се емоционална нужда от нея.

Отказ от храна - причини и решения

Всички сме чували израза “детето ми е злоядо”. И всички знаем колко трудно е за родителя да се справи емоционално с отказа от храна на детето си.

Какво се крие зад това?
Неприязън към текстури и вкусове, конфликти около масата, медицински проблеми (алергии, храносмилателни трудности, прекален контрол върху храненето на детето, постоянно предлагане на храна и невъзможност то да огладнее и т. н.).

Как да действаме?

Създаване на спокойна обстановка при хранене, без натиск или наказания. Предлагане на малки порции и позволяване на детето да избира колко да яде. Не е добре да настояваме да изяде всичко, което сме му сложили.

Разнообразие, например включване на различни цветове и форми в ястията.

Въвличане на детето в приготвянето на храната. Децата много обичат да готвят заедно с мама и татко. Можем да дадем на детето безопасен нож, например, с който то да нареже меки продукти, или то да разбърка салатата, да подреди или да отсервира масата. Всичко, свързано с храненето и предизвикващо положителна емоция, подпомага приемането на храната от детето. Нека тези дейности бъдат забавни, нормални и незадължителни.

Търпение. Нужно е време преди детето, да приеме нова храна. 10 до 15 опита са необходими, за да свикне то с храната. Нека не настояваме да опита новата храна веднага. Една стратегия работи чудесно в тази посока - слагаме новата храна на масата винаги, заедно с другата храна. На детето е нужно да я вижда, да я помирише и чак тогава да я опита.
Ако храната предизвика неприятно усещане, не настояваме детето да я опита. Предлагаме я отново след известно време. Вкусовите предпочитания се променят във времето.

Прегледи и изследвания.
Ако отказът е продължителен, консултацията се с педиатъра на детето е задължителна.

Даване на пример чрез нашето поведение. Децата не чуват какво им казваме, но ни наблюдават и копират нашите модели на поведение.
Когато ние се храним балансирано и показваме позитивно отношение към храната, те ще възприемат този поведенчески модел.

Избягване на крайности - никога и при никакви обстоятелства да не използваме храната като награда или наказание.

Фиксиране на времето за хранене. Децата имат нужда от дневен режим, а фиксираните часове за хранене подпомагат регулирането на апетита. Добре е да е минало оптимално време след предходното хранене, за да усети детето чувството за глад и да пожелае да се нахрани. Даването на лакомства между основните хранения водят до нарущаване на усещането за глад и е добре да се избягват.

Да говорим за храната. Децата обичат общуването в семейството. Да обясним на детето важността на хранителните групи без да му четем морал и без да слагаме негативни етикети на поведения, свързани с храненето е от съществено значение. Отношението ни към храната е добре да е нормално, в рамките на златната среда, без фиксиране в крайности.

Избор. Да дадем възможност за избор на детето да изяде или да откаже да изяде конкретна храна. Това май вече веднъж го казах 🙂 но, да, изборът на храната, а не налагането отвън, е изключително важен за формиране на хранителните навици.

Кога да потърсим помощ?

Ако проблемите продължават месеци, водят до загуба/наддаване на тегло, чести боледувания или се свързват с емоционални кризи (тревожност, агресия, депресия), консултацията се със специалист е задължителна.

Храненето е както физиологична, така и емоционална потребност. С търпение, креативност и подкрепа всяко дете може да развие здравословни навици. Нека не  забравяме, че винаги има решение! 🌟



Creative Commons License
Статията, публикувана в този блог е авторска и правата върху нея са защитени от 

Ако използвате, разпространявате, публикувате текстове или части от тях от този блог Вие сте задължени изрично и ясно да декларирате източника/автора на текста!