Система за комуникация, чрез размяна на картинки PECS.

Психолог Ангелина Костова

На много хора, които страдат от разстройство от аутистичния спектър често им е трудно да използват езика и речта по целенасочен начин, за да изразят себе си или да поискат нещо от хората около тях. За тази цел е разработен PECS. Това е комуникационно средство за хора с нарушение в комуникацията, например аутизъм. Тази система им осигурява в голяма степен независима комуникация.

Съществуват различни системи за комуникация между хора, които по някаква причина не използват реч. В тази кратка статия ще дам само основна информация за системата PECS. И не, за да я рекламирам, а защото в своята практика от първо лице съм се уверила в ползите от нея. Обучих се да работя по система ПЕКС в „Карин дом“, Варна, където се намира един от най-добрите екипи от специалисти, работещи с деца с нарушения от аутистичния спектър.

За децата с аутизъм, а и за тези, при които има нарушение на речевите способности, системата PECS е полезна, тъй като чрез нея те могат да бъдат запознати с функцията на езика и възможностите за взаимодействие с околната среда. Едно такова помощно средство за комуникация като Комуникационната система чрез размяна на картинки PECS поддържа точно това.

С помощта на картинки детето може да изрази своите желания и нужди - и то много успешно: много хора с аутизъм усещат полезността на комуникацията като средство за разбиране и взаимодействие с другите за първи път чрез използване на метода PECS като средство за комуникация.

Как работи методът PECS?

Комуникационната помощ е създадена за тези, които са засегнати от аутизъм или други нарушения в развитието. Тя съдържа шест фази.

В първата фаза са необходими двама специлисти – първият е т. нар. Комуникативен партньор, а вторият подкрепя детето и се нарича Физически подсказвач. Фазата се състои в обучаване на детето да подаде на Комуникативния си партньор картинка с изображение на желан обект или действие. Задачата на Комуникативния партньор е да се съобрази директно с това искане. Така с помощта на това комуникационно средство невребалното дете научава, че взаимодействието с околната среда си заслужава – то получава това, което иска, чрез комункация с околните.

В следващите фази методът PECS учи диференцирането на изображенията и способността за комбиниране на отделните изображения в изречения от типа „Аз искам …“ и т. н. Детето се научава да използва атрибути, да отговаря на въпроси и да прави коментари.

Ще срещнете и доста негативна информация от типа, че PECS пречи на появата на реч при деца с нарушение на речевите способности. Не, това не е вярно. Системата подпомага комуникацията и последващата поява на речта, а дори и при невербални хора това е един добър начин за комуникация с околните.

Доверете се на обучени специалисти, когато започнете обучението на детето си да използва алтернативна система за комуникация.

Статията, публикувана в този блог е авторска и правата върху нея са защитени от 
Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.
Ако използвате, разпространявате, публикувате текстове или части от тях от този блог Вие сте задължени изрично и ясно да декларирате източника/автора на текста!

Първа възрастова криза - Кризата на ината

автор: Ангелина Костова

Настъпва на около две и половина, три годишна възраст (според особеностите на всяко едно дете може да е по различно време, понякога и на около 4 годишна възраст). Това е т.нар. бебешки пубертет или още „Кризата на ината” [стр.92, Психология на детското развитие, проф. Ив. Бончева].

В този период детето иска да направи всичко само. То вече е подготвено за своята самостоятелност и започва да изпробва своите възможности – да се катери, да кара колело, да скача от високо, да рита топка, да се опитва да рисува върху лист, а защо не и върху стените, масата и където намери, да се храни и пие от чаша самостоятелно, да се съблича и събува, да се облича и обува, да контролира физиологичните си нужди и т. н. Говорът се развива, изреченията стават сложни, започват разнообразните въпроси и влизането на детето в различни роли у дома, в детската градина, навън. Започва да се състезава с другите деца. То активно играе с играчки, но и с наличните му предмети вкъщи и много обича да подражава на големите – да готви, чисти, простира, храни, къпе играчките, разучава телефона на татко, гримира се с козметиката на мама и какво ли още не.

До тук – добре.

Но детето все още няма окончателно формирани пространствено-времеви усещания, поведението му е импулсивно и то следва своите потребности и желания, като все още не умее да изпълнява чуждите.

Получава сблъсък между това, което то иска да прави самостоятелно и правилата, наложени му от вън, от средата – родители, възпитатели и др. Този сблъсък поражда криза. Тази Първа възрастова криза е много важен период в развитието на детето.

Какво се случва?

Детето вече е достатъчно пораснало физически, за да се справя само, но още няма опит как да направи това. Не умее да изрази този свой порив с думи. Често поведението му е неочаквано, дори застрашаващо здравето му, понякога агресивно или автоагресивно. Ние възрастните сме нащрек, започваме да налагаме забрани и да блокираме на физическата активност – Не се качвай там! Ще паднеш! Не рови в този шкаф! Стой мирно! Пази тишина! и пр., и пр.

Детето иска да удовлетвори своите желания и да изследва околния свят, но срещайки забрани, реагира с познатите му от по-ранната възраст модели. Когато децата са малки, бебета, всички възрастни се радваме на двигателната им възбуда – те ритат с крачета, търкалят се, движат се бързо и т. н. Около втората - третата година детето си служи със същите движения, за да постигне своето: рита, блъска, хапе, крещи, търкаля се и т. н.

Когато има израз на неудовлетворение на желанията на детето, то започва да реагира по познатия му начин.

Разбира какво му казват големите, но неговата потребност да се справя само, да разузнава, да се учи и дори да се заинати, е по-силна от готовността му да послуша възрастния и да се съобрази с наложените правила.

Как да се справим?

И как да подпомогнем детето да премине през тази своя криза сравнително безболезнено за всички? Няколко са нещата, които бихме могли да направим, за да се преодолее неприемливото, агресивното или автоагресивното поведение при вече порасналото дете:

Добре е да му дадем модел как да се справи, да му покажем, да направим „нещото” заедно, родител/и и дете. Освен, че му се дава пример, модел, съвместното извършване на дейностите (независимо дали е игра, четене на приказка или дейност от ежедневието) дава на децата и така нужния им контакт с родителя, те наблюдават, имитират, трупат опит.

Да помолим детето да ни помогне като си разменим ролите и си поиграем (например мама става дете, а детето мама).

Да отстояваме наложените правила и режим, като обясним на детето какво искаме от него или какво е направило (не многословно - детето разбира думите, но все още не може да осмисли казаното, затова е добре да използваме кратки изречения и инструкции).

Да сме на „една ръка разстояние” (достатъчно наблизо, за да го подпомогнем, но и достатъчно далеч, за да не правим всичко вместо него).

Да подходим с търпение, спокойствие и обич.

Тази Първа възрастова криза и свързаните с нея поведенчески реакции на две и половина, три годишното дете е част от неговото израстване, няма как да ни подмине или да я прескочим. Детето ни има нужда от нас, родителите, за да премине през нея, да го гушнем, когато страда, да сме до него, за да му покажем и обясним, да го оставим да опита да се справи само, като не го блокираме, а го подпомогнем с обич и търпение.

И да го поощрим, когато е успяло в своя самостоятелен опит, защото Аз мога сам! е от голямо значение за емоционалното израстване на три годишното дете и му дава стимул и увереност да научи още повече, да умее още повече, да получи своя жизнен опит, който ще му помага да се справя в разширяващия се негов свят (в който ние, големите, сме на едно оптимално разстояние, за да го контролираме) - до следващия скок в неговото развитие и следващата Втора възрастова криза - Кризата на първокласника.

Статията, публикувана в този блог е авторска и правата върху нея са защитени от 

Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.

Ако използвате, разпространявате, публикувате текстове или части от тях от този блог Вие сте задължени изрично и ясно да декларирате източника/автора на текста!

Трета възрастова криза – Пубертетът.

автор: Ангелина Костова

Пубертет, юношество, тийнейджърска възраст – може би най-обсъжданата, най-проучваната и най-трудната възраст в развитието на индивида. Време на мащабни промени, физически и психически. Преходът от детството към ранната зряла възраст.

Времето за възникване и приключване на пубертета е индивидуално и зависещо от разнообразни фактори като култура, пол и биологично развитие, и учените продължават своите спорове, относно периодиката. Началото е приблизително на 11-13 и продължава до 18-21 години, с различни вариации във възрастта.

Но периодизацията не е от такова значение. По-значимото е какви са промените, как протичат, какво се случва с тялото и с душата на юношата, т. като тийнейджърите преживяват биологични, когнитивни и емоционални промени.

Ще опиша някои от съществените измения на човешкото същество през тази възраст и някои от основните конфликти, които възникват през пубертета, придържайки се основно към книгата „Психология на детското развитие” на професор Иванка Бончева, тъй като там много точно, сбито и конкретно са дадени психичните особености на идивида до края на тази Трета възрастова криза, когато той вече се формира и започва да функционира като Личност.

Какво се случва?

Всичко!

Променят се различни области – идентичност, поведение, полови роли, независимост, ценности, постижения и пр. Промените са огромни, бързи и често трудно приемани от детето в тийнейджърска възраст, променя се тялото, променят се дейностите, които извършва, контактите му, жизнените му концепции.

Трудна възраст за всички, и за тийнейджъра, и за другите юноши и възрастни около него. Трудна, но прекрасна и най-важната възраст в живота на човек, възраст на разрушаване на старата и появата на новата индивидуалност.

Тийнейджърите вече са се адаптирали в света около себе си и сега започват своите „съзнателни опити да адаптират света към повишените си лични потребности.” [стр. 102, Психология на детското развитие, проф. Ив. Бончева]. Според Ф. Долто основен конфликт става борбата между относително ниската степен на психо-социално съзряване и повишената потребност от сексуална идентичност. Сексът е темата, предизвикваща най-силен интерес. Тийнейджърът се сблъсква с „настъпилите телесни промени и с биологичните потребности за освобождаване на сексуалната енергия. Това го прави лесно възбудим, несигурен, понякога уплашен и недоволен от себе си и света около него. [стр.102, Психология на детското развитие, проф. Ив. Бончева].

Настроенията са колебливи, с различни по сила прояви на недоволство, яд, притеснение, страхове и пр. Това е времето, в което най-важната среда за подрастващия са неговите приятели, неговата компания. Започват конфликти с родителите, с учителите и други възрастни в социалното обкръжение на тийнейджъра. Тези конфликти имат своята полза, т. като са основа за придобиване на нови способности на юношата за справяне с тях.

На конфликтна ситуация тийнейджърите могат да реагират с „агресия, чрез самоизолация, по пътя на търсене на нова социално силна и значима личност или чрез вплитане на субгрупа по интереси и потребности (в добрия и лошия вариант)”.

Тийнейджърите водят битка с налаганите им социални норми, те са си най-важни, собственият Аз е от особено голямо значение, отхвърлят семейните ценности, отстояват своята независимост. Това се случва често по неприемлив за възрастните начин. Тийнейджърът иска всичко тук и сега и почти не мисли за последствията. Търси нови модели за подражание.

Опасностите в тази възраст, често неосъзнати от децата са, че понякога се стига до злоупотреби, зависимости от различни психоактивни вещества, безразборни полови контакти и придружаващите ги полово предавани болести, депресивни състояния и пр.

Как да се справим?

Да подходим с търпение, спокойствие, емпатия и обич. Истинско изпитание! Някои възрастни успяват, други не (затова и най-много изписана литература има по темата за пубертета).

Да разговаряме с тийнейджърите като с равни.

Да ги изслушваме (много от тийнейджърите, с които разговарям споделят, че искат именно това – да бъдат чути).

Да ги увлечем да ни съдействат при обсъждането на конфликтни ситуации като им дадем възможност да изложат своята позиция и да обяснят своето разбиране за различните гледни точки в конфликта.

Да се запознаем с приятелите им (без да навлизаме прекалено в личното им пространство).

Да балансираме между свръх контрол и „отпускане на края”.

Да ги включим в някои семейни решения.

Да ги въвлечем различни дейности у дома, в училище и в социума, да им делегираме задължения, права и отговорности, съобразени с възрастта им. В пубертета вече децата са осъзнали насочеността към конкретна трудова дейност и правят своя професионален избор.

 

........................................

 

Оставям края отворен за Вашите предложения и коментари, тъй като темата за тийнейджърството е безкрайна и вълнуваща също като тях, тийнейджърите, нашите деца, нашето утре.

И ще завърша с думите, с които започнах в първата статия за детските кризи - нека подпомогнем децата в техните големи и малки кризи с обич и търпение като им покажем успешни модели за справяне и без да ги притискаме да ги преведем през техните лични революции, за да се научат да се справят сами в следващия етап от своя живот – живота на възрастните.

Както в древната поговорка "Дай на човека риба и ще го нахраниш за един ден. Научи го как да лови риба и ще го нахраниш за цял живот."

Статията, публикувана в този блог е авторска и правата върху нея са защитени от

Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.

Ако използвате, разпространявате, публикувате текстове или части от тях от този блог Вие сте задължени изрично и ясно да декларирате източника/автора на текста!

Кризата и нейната функция. Кризи в детското развитие.

автор: Ангелина Костова

Говорейки за криза в съзнанието на повечето от нас изплува нещо плашещо, травмиращо, нещо, което ни се иска да избегнем, да не се случва, да ни подмине.

Определението за криза е всеизвестно и лесно може да се открие с един клик в Интернет. Ще го цитирам и тук: криза (от древногръцката дума κρίσις - решение, повратна точка) – революция, преходно състояние.

Състояние, при което съществуващите средства за постигане на целите стават неадекватни, като по този начин се създават неочаквани ситуации и проблеми.

Кризата e явление или съвкупност от явления в личен или обществен план, нестабилно или опасно състояние засягащо личност, група, общност или цялото общество. В личен план означава стресово състояние свързано с различни проблеми – здравни, финансови, в семейните отношения и др.

Кризата изважда наяве скритите конфликти и дисбаланси. Тя може да бъде внезапно влошаване, но и внезапно подобрение на нормалното (балансирано) състояние. Всяко внезапно прекъсване на нормалния ход на събитията в живота на един човек, което изисква повторно оценяване на модели на действие и мислене е криза.

Типично за нас, хората, е да обръщаме значително внимание на влошаващото се наше състояние, докато подобрението в него приемаме с положителни емоции и чувства.

При влошено нормално състояние, когато са налице резки отклонения от нормалния ход на живота на индивида, човек изпитва психологическа криза.

Тя е различно по сила и тежест преходно състояние, причинено от заболяване, стрес, травма, емоционално значимо събитие или радикална промяна в личния живот като например смъртта на близък човек, загуба на работа, развод и т.н. (ако се интересувате повече за различната сила на стресовите преживявания, с опция за пресмятане на личния стрес – Скала на стреса на Холмс и Рае от 1967 г.)

Kризисните ситуации се различават по времетраене и сила на въздействие върху индивида. В психологията се споменават три вида кризи – невротични, кризи на развитието и травматични.

Тук ще се спра по-конкретно на кризите в развитието при децата, туй като голяма част от консултациите, които провеждам с родители са свързани именно с тях.

Ние като родители сме нащрек, когато се заговори за възрастови кризи, т. като знаем за тях не само от източните на информация, но ги срещаме на практика в личния си живот, с израстването на нашите деца. Вълнува ни процеса на развитие на детето ни, неговото възпитание, умения за общуване с другите – деца и възрастни, какво се случва при това израстване не само физиологично, но и емоционално.

М. С. Радионова, в „Речник по Клинична психология”, цитирайки редица изследователи на детското развитие, пише, че кризите на израстването при децата са съпътствани от системни промени в сферата на социалните отношения, дейността и съзнанието (Виготски, Леонтиев, El'konin). Тези промени се осъществяват в относително кратък период от онтогенезата (от около една година), който се характеризира с резки психологически изменения.

Формата, продължителността и остротата са различни при всяко дете и зависят от индивидуалните му особености, социалните фактори, възпитателните модели в семейството и социалната общност (детска градина, училище) и пр.

Възрастовите кризи са регулярен процес, обусловен от логиката на личностното развитие и от необходимостта да бъдат разрешени основните възрастови противоречия. (З. Фройд, Е. Ериксон, Л. Виготски, Л. Божович).

„Като психологически феномен кризата се разглежда:

- като социално-психологическа ситуация;

- като особено състояние, имащо своите субективни и обективни характеристики;

- като процес на преживяване”.

Имайки предвид тези характеристики на кризата (в т. ч. на кризите на детското развитие) и знаейки, че това е преходен период, който не може да бъде избегнат, но може да бъде управляван, е добре да сме наясно, че децата имат нужда от нашата подкрепа, разбиране и любов при преминаването през тези техни периоди на израстването.

Децата нямат нашия житейски опит и понякога реагират по не особено приемлив начин (агресивно, автоагресивно) на промените, затова ние, големите, е добре да ги подпомогнем като им покажем успешни модели за справяне, търпеливо и без да ги притискаме да ги преведем през техните лични революции, за да се научат да се справят сами в един следващ етап от своя живот.

Както в древната поговорка "Дай на човека риба и ще го нахраниш за един ден. Научи го как да лови риба и ще го нахраниш за цял живот."

И нека не забравяме, че същинското значение на кризата се корени в китайската дума (и символ) за нея, означаваща "опасност", но и "възможност".

За да отразя периодиката на детското развитие и съпътстващите го кризи ще цитирам най-популярната периодизация, която е посочена в книгата на проф. Ив. Бончева, „Психология на детското развитие”:

• Кърмаческа възраст – 0-1 г.
• Ранно детство (яслена възраст) – 1-3 г.
• Предучилищна възраст – 3-6 г.
• Ранна училищна възраст – 6-10 г.
• Средна училищна възраст – 11-14 г.
• Юношество – 14-18 г

Описаните в литературата кризи в развитието на децата са няколко. Тук ще се спра на три от тях, които условно са наречени Първа, Втора и Трета. В периодиката на детското израстване кризите са повече, но тези трите усещаме с най-голяма сила и за тях са ни нужни повече лични ресурси за справяне. Затова ще наблегна на тях, а именно:

Първа възрастова криза - Кризата на ината

Втора възрастова криза – Кризата на първокласника

Трета възрастова криза – Пубертетът

Източници:

1. Интернет, Уикипедия

2. М. С. Радионова, Клиническая психология. Словарь под ред. Н. Д. Твороговой › Что такое Кризис, определение, значение слова, кризис

3. Проф. Ив. Бончева, „Психология на детското развитие”, изд. Славена, Варна, 2013 г.

Статията, публикувана в този блог е авторска и правата върху нея са защитени от

Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.

Ако използвате, разпространявате, публикувате текстове или части от тях от този блог Вие сте задължени изрично и ясно да декларирате източника/автора на текста!

Аутизъм

автор: Ангелина Костова

Аутизъм, или разстройство от аутистичния спектър, се отнася до редица симптоми, характеризиращи се с нарушение на речта и комуникацията, нарушение на социалните умения, повтарящи се поведения и стереотипии, както и с уникални, силни страни и различия.

Тук ще се спра на някои по-конкретни нарушения, въпреки че за аутизмът е характерен изключително широк спектър. Терминът "спектър" отразява голямото разнообразие, както в дефицитите, така и в силните страни, притежавани от всеки човек с аутизъм.

Най-очевидните признаци на аутизма се проявяват между втората и третата година на детето. В някои случаи може да се диагностицира още на 18 месеца. Някои забавяния на развитието, свързани с аутизма, могат да бъдат идентифицирани и още по-рано.

В терапевтичната си практика с деца с нарушения от аутистичния спектър наблюдавам много и различни проявления на състоянието, но най-често срещаните ще се опитам да опиша тук.

В широк смисъл аутъзмът е съвкупнност от нарушения, имащи някои общи симптоми:

Нарушения на речта и комуникацията.

Много от децата от аутистичния спектър не говорят, или изостават в речевото си развитие от своите връстници. В много случаи се наблюдава ехолалична реч (повтарят едно към едно дочути фрази, доста често на английски език), или имат своя автономна реч, неразбираема за околните. Не използват реч за комуникация с другите, при тях липсва инициатива за комуникация.

Нарушение на социалните взаимоотношения.

Децата от аутистичния спектър предпочитат да се самоизолират, често отсъства емоционален контакт с другите, избягват очният контакт и не гледат хората в очите. Не изпълняват инструкции, родителите остават с усещането, че не ги разбират. Имат проблем със социализацията. Изглеждат сякаш не разбират емоциите на другите, често техните емоционални реакции са неадекватни на ситуацията, от бурен протест и крещене могат да преминат в смях. Възможно е да проявяват агресия или автоагресия, гневът им е бурен, взривоопасен.

Повтарящи се, стереотипни поведения.

Интересът към играчки е ограничен, играят стереотипно като с часове може да въртят колелцата на количките, да въртят предмети, да ги подреждат в редичка или да ги движат пред или встрани от очите си. Липсва игра на ужким и имитация. „Пърхат“ с ръчички, тропат или подскачат, или се въртят, или тичат в кръг. Често не харесват промените. Предпочитат да следват един и същ маршрут, да носят една и съща дреха, или да ядат една и съща храна. Възможно е да имат проблем със сдъвкването на някои твърди храни или да предпочитат, или отхвърлят храни с определен цвят.

В повечето случаи имат сензорни дефицити или свръхсетивност: непоносимост към някои силни шумове и звуци, светлини, може да се съпротивляват на докосване или прегръдка, или имат нужда от силно притискане.

При доста от децата с аутизъм се наблюдава ходене и стъпване на пръсти.

Въпреки, че описаните по-горе нарушения в съвкупност са характерни за нарушение от аутистичния спектър, всеки един отделен случай е индивидуален и е необходимо диагностициране от специалист – детски психиатър, консултация с психолог и логопед, с компетенции в областта на аутизма.

При най-малкото съмнение от страна на родителите е добре да се направи консултация с квалифициран специалист, тъй като ранната интервенция е от изключителна важност за развитието на детето.

Ранното диагностициране и своевременното започване на терапия е от голямо значение за развитието и функционирането на детето с аутизъм.

Тази статия не е предназначена за диагностициране или лечение и не трябва да замества консултация с квалифицирани специалисти.

Статията, публикувана в този блог е авторска и правата върху нея са защитени от

Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.

Ако използвате, разпространявате, публикувате текстове или части от тях от този блог Вие сте задължени изрично и ясно да декларирате източника/автора на текста!

„ПОМОГНИ МИ ДА ГО НАПРАВЯ САМ”, М. Монтесори

автор: Ангелина Костова

Започвам статията с този цитат от Мария Монтесори, тъй като той най-добре описва каква е функцията на психологът и в частност на детският психолог.

За какво е тази статия?
За въпросите и техните решения. За собствените сили на всеки човек при разрешаването на проблеми и конфликтни ситуации. За ролята на детския психолог като проводник за личния ресурс на родителят, отишъл при него да потърси помощ, относно своето дете. За това, че универсална рецепта няма, а всичко е в ръцете на човекът, а психологът е средството, което подпомага активирането на вътрешния човешки потенциал за самопомощ.

За кого е тази статия?
За родителите. Всеки родител, понякога е имал безпокойство относно поведението, настроенията, емоциите, самочувствието, адаптацията на неговото дете. Стигал е до там да вземе решение да се свърже за консултация с детски психолог.

Кога да се обърнем към психолог?
В човешкия живот съществуват различни ситуации. Понякога възникналите трудности в отношенията с детето или промяната в неговото поведение, неговите капризи, лошо настроение, агресивност и др. са само временно явление, което бързо отшумява с израстването и преодоляването на т. нар. възрастови кризи. В такива случаи обикновено няма нужда от консултация с детски психолог.
Но често се срещат и други ситуации, когато периодите на лошо настроение, тъга, агресивно поведение и реагиране, необичайна мълчаливост, стеснителност, неувереност, страхове, реакции на негативни промени в семейството и др. продължават по-дълго време. И родителите не откриват причината или не могат да намерят отговори на въпросите си защо се е променило така тяхното дете. Ситуацията може да се затегне и у детето да се появят хронични заболявания, фобии, кошмарни сънища, проблеми със съня, затруднения в общуването, невротични симптоми. Тогава е необходима консултация с детски психолог.

С какво помага детският психолог?
Детският психолог работи с различни състояния и проблеми. Той е средството, което ще подпомогне родителите да стигнат до причините, породили актуалния конфликт и сами да намерят решенията на проблемите, да открият своите собствени ресурси за справяне с конфликтни ситуации. Детският психолог ще работи с детето, за да открие и то своите актуални качества, сили и ресурси.

Колко бързо се разрешава един проблем?
За това е нужно време тъй като ситуациите не се разрешават мигновено и с вълшебна пръчка. На всички ни е известна поговорката „Крушата си има опашка”. Така и проблемът има своята причина, динамика, която може да се развие като дълга, дълга опашка, която да се влачи безконечно. Нужно е и търпение и съдействие от страна на родителите, както и активно участие в процеса. Съвместната работа на родител и психолог е много важно условие, за постигане на желаната цел.

Работи ли позицията „Ето моето дете, променете го!”?
Често се среща ситуация, в която родителят води детето си при психолога и очаква психологът да го коригира. Такава позиция не работи. Най-напред, преди да започне работа с детето психологът има нужда от родителя – да разговарят, да набере възможно най-много предварителна информация за това, защо родителят се обръща към детския психолог. Особено, когато се касае за дете в ранна детска възраст 0-7 години и ранна училищна възраст до 10-11 години.
За да постигне максимален ефект психологът работи и с родителите, а корекцията при детето на свой ред идва от промяната на родителските нагласи и поведение по отношение на детето, а също така и по отношение на другия родител.

Какво да кажем на детето, отивайки при психолог?

Истината.
Нужно е детето да е информирано, че ще посетите психолог и каква е целта на посещенията. Не е добре да криете къде го водите, или да използвате обяснението, че "ще те заведа при една моя приятелка/приятел, или на гости." За да е ефективна терапията, детето трябва да е подготвено за онова, което ще се случи при психолога и защо се налагат тези срещи.

Как протичат сесиите?
Първата консултация може да е с родителите и детето заедно или да е само с родителите. Прави се планиране на следващите сесии – колко пъти в седмицата и за какъв период от време ще се провеждат, в зависимост от проблематиката.
След това се провеждат срещи с детето, с родителите и детето или само с родителите. С малките деца сесиите са под формата на игра, сюжетно-ролеви ситуации, рисуване, приказкотерапия или друга подходяща методика. Провеждат се и редица тестове в зависимост от заявения проблем. Спонтанната игра на детето е еквивалент на разговора при възрастния. Тя изразява скритите конфликти, страховете, желанията на детето. Наблюдавайки и разбирайки тази спонтанна игра психологът помага на детето да реши своите вътрешни конфликти и да се справи със сложни емоционални ситуации.

Какви са качествата на детския психолог?
Детският психолог трябва да притежава такива лични качества като добронамереност, уравновесеност, да уважава личността на детето, да притежава висок професионализъм, което включва не само психологическо образование, но и постоянно повишаване на неговата квалификация.
Психологът не критикува, не съветва директно, не се стреми да променя хората. Неговата роля е да ги подпомогне сами да открият нужната им промяна.

Помага ли само една консултация?
Да, в някои случаи помага. Понякога в рамките на една сесия родителят, изговаряйки гласно тревогите си, успява да намери решенията, да промени нагласата си и гледната си точка към проблемната ситуация. Така дори една консултация с детски психолог може да даде много.

Ако не останете удовлетворени от консултацията?
Психологът не е човекът с универсалните отговори. Той е средството, проводникът на Вашите собствени сили за справяне с проблемите. Всеки човек, в това число и Вие, и психологът, е уникален в своите състояния, преживявания, поведение и т. н.
Ако усетите неудовлетворение след първата среща не мислете, че проблемът е неразрешим. Просто потърсете своя психолог.

И не забравяйте, че за всяка болка има билка и за всеки проблем има решение. Ресурсите за справяне са в самите Вас, а психологът ще Ви подпомогне да ги преоткриете.

Статията, публикувана в този блог е авторска и правата върху нея са защитени от

Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.

Ако използвате, разпространявате, публикувате текстове или части от тях от този блог Вие сте задължени изрично и ясно да декларирате източника/автора на текста!

23 начина за развиване на фината моторика

Известно е, че развитието на речта и интелекта са в пряка зависимост от развитието на фината моторика. Точно затова й се отделя толкова голямо внимание в предучилищна възраст на децата. Фината моторика може да се развива и от родителите вкъщи, в домашни условия.

Съществуват много и различни игри с пръстите на ръцете, конструктори и творчески занимания. По принцип всяко едно действие, в което участват ръце и малки предмети способства за развитието на фината моторика.
Необходими са няколко минути на ден, в които родителят да се занимава заедно с детето като поиграят с него на различни игри, полезни и интересни за всяко дете в доучилищна възраст.

При много малките деца може да изключите упражненията с острите предмети. При всички - проявявайте повишено внимание, т. като се работи с малки предмети!

1. Дайте на детето клечки (първо по-големи, а като усвои упражнението и по-малки), от които да направи контурите на различни предмети – стол, къща, геометрични фигури и всичко, което ви хрумне и може да бъде направено с клечки.
2. Нека се направи гривна, гердан или коланче от кламери в различни цветове.
3. Да изреже от хартия всякакви фигури. Започнете с изрязване по контур първо на права линия, после на зиг-заг и като овладее добре работата с ножици нека да изреже елхичка, кръгче, квадрат, къщичка и каквото ви хрумне. Опитайте изрязване с другата ръка (ако детето работи с дясната му дайте да реже с лявата и обратно).
4. Дайте на детето връзка от обувка, на която да наниже големи мъниста, макарони, и всякакви подходящи за нанизване малки предмети. Използвайте дебел конец, на който да наниже копчета.
5. Смесете в купичка боб, леща и грах и помолете детето да сортира всеки вид зърна в отделна купичка. Направете същото с ориз, жито и царевица.
6. Нека детето закопчава и разкопачва различни по размери копчета, ципове, капси, кукички, катарами, да връзва и развързва връзки и да прави всякакви възли.
7. Да завинтва и отвинтва капачки на различни по вид и размер кутийки, бурканчета, шишета.
8. Да вади с лъжица стъклени топчета от една купичка и да ги слага в друга.
9. Да пуска малки предмети (копчета, мъниста, топчета) в тесен цилиндър (шишенце от минерална вода).
10. Да навива конец на макара и на кълбенце.
11. Да вдява конец в игла (вземете голяма игла, с тъп връх и голямо ухо).
12. Да пришива копчета и да прави различни видове бодове с игла върху парче плат.
13. Да изтрива с гума нарисувани с молив драскулки.
14. Да капе с капкомер в шишенце с тясно гърло.
15. Да си слага и сваля пръстен (масаж на пръстите).
16. Да забива кабърчета в парче дърво.
17. Да скрие носна кърпичка в дланта си като използва само пръстите на същата ръка.
18. Да простира кърпички, бельо, чорапки на опънато хоризонтално въже и да ги защипва с щипки.
19. Да размества мънистата на броеница с двете ръце, първо едно срещу друго, после в противоположни посоки.
20. Да търси „съкровища“ скрити в сензорна кутия, пълна с боб, грах или леща и да ги отделя в купичка ( Направете си сензорна кутия. За целта сложете в голяма кутия боб, грах, леща, ориз, кафе или кинетичен пясък, поставете вътре миниатюрни играчки и разбъркайте така, че да се скрият. Много е забавно ровенето в боба и търсенето на малките „съкровища“).
21. Да стиска и отпуска гумен ринг с ръка.
22. Да играе с гумена, пластмасова или дървена топка с шипове – „таралеж“.
23. Да играе с конструктор, мозайка и други фини предмети.

Както виждате, развиването на фината моторика е много лесно и забавно!

Помнете: от най-голямо значение е емоционално споделения контакт с детето!

психолог Ангелина Костова