Детски психолог Ангелина Костова

Вечер е и децата са вече по леглата. Казваме “Лека нощ!“ и понечваме да изгасим лампата, подът под краката ни проскърцва или вятърът разклаща клоните на дървото отвън и то потропва по стъклото на прозореца.  Изплашен детски глас ни спира „Мамо, татко, има някой под леглото!!!“ Под леглото! Помните ли как, като деца, бягахме бързо към леглото си и скачахме от разстояние отгоре? Защото отдолу се криеше Чудовище! Или водата от казанчето в тоалетната беше ръмжащият глас на Тоалетното чудовище  (това е личното чудовище на мояя син) ... После пораснахме и мястото отдолу под леглото си стана просто пространство с няколко забравени играчки и малко прах. За детето обаче, това е портал към свят, в който логиката не важи, а въображението е абсолютен господар. Психологическата функция на страха Като родители се притесняваме, когато детето ни започне да изпитва страх от чудовища, тъмнина или въображаеми същества.  Истината е, че страхът е необходим етап от здравос...

автор: психолог, психотерапевт Ангелина Костова Проблемите с храненето при децатa (преяждане, избягване на храна) могат да доведат до сериозни последствия, ако не се регулират навреме.  Всички сме изпитали негативните емоции, когато детето ни се е противило на храната, или пък е прекалявало с нея.  Всички ние, като родители, сме се питали къде грешим и сме преминали през чувството си за вина и безпомощност. В тази статия, съвсем накратко ще разгледам двата крайни варианта на нарушение в храненето при децата, а именно преяждането и отказът от храна. Преяждане - причини и решения Емоционалният фактор е една от възможните причини за прекаляването с храна. Възможно е детето да е подложено на стрес в средата си (детска градина, училище). Или е подложено на натиск или отхвърляне от връзстниците си. Или реагира чрез храната на проблеми в семейството. Навици , като например хранене пред екран, награди с храна, липса на баланс в храната и др. Как да реагираме? Ето няколко идеи: Структу...

Кинетичният пясък е толкова забавен!

автор: психолог Ангелина Костова Настъпва на около две и половина, три годишна възраст (според особеностите на всяко едно дете може да е по различно време, понякога и на около 4 годишна възраст). Това е т.нар. бебешки пубертет или още „Кризата на ината” [стр.92, Психология на детското развитие, проф. Ив. Бончева]. В този период детето иска да направи всичко само. То вече е подготвено за своята самостоятелност и започва да изпробва своите възможности – да се катери, да кара колело, да скача от високо, да рита топка, да се опитва да рисува върху лист, а защо не и върху стените, масата и където намери, да се храни и пие от чаша самостоятелно, да се съблича и събува, да се облича и обува, да контролира физиологичните си нужди и т. н. Говорът се развива, изреченията стават сложни, започват разнообразните въпроси и влизането на детето в различни роли у дома, в детската градина, навън. Започва да се състезава с другите деца. То активно играе с играчки , но и с наличните му предмети вкъщи ...

автор: психолог, психотераевт Ангелина Костова Говорейки за криза в съзнанието на повечето от нас изплува нещо плашещо, травмиращо, нещо, което ни се иска да избегнем, да не се случва, да ни подмине. Определението за криза е всеизвестно и лесно може да се открие с един клик в Интернет. Ще го цитирам и тук: криза (от древногръцката дума κρίσις - решение, повратна точка) – революция, преходно състояние. Състояние, при което съществуващите средства за постигане на целите стават неадекватни, като по този начин се създават неочаквани ситуации и проблеми. Кризата e явление или съвкупност от явления в личен или обществен план, нестабилно или опасно състояние засягащо личност, група, общност или цялото общество. В личен план означава стресово състояние свързано с различни проблеми – здравни, финансови, в семейните отношения и др. Кризата изважда наяве скритите конфликти и дисбаланси. Тя може да бъде внезапно влошаване, но и внезапно подобрение на нормалното (балансирано) състояние. Всяко внез...

автор: психолог, психотерапевт Ангелина Костова Започвам статията с този цитат от Мария Монтесори, тъй като той най-добре описва каква е функцията на психологът и в частност на детският психолог. За какво е тази статия? За въпросите и техните решения. За собствените сили на всеки човек при разрешаването на проблеми и конфликтни ситуации. За ролята на детския психолог като проводник за личния ресурс на родителят, отишъл при него да потърси помощ, относно своето дете. За това, че универсална рецепта няма, а всичко е в ръцете на човекът, а психологът е средството, което подпомага активирането на вътрешния човешки потенциал за самопомощ. За кого е тази статия? За родителите.  Всеки родител, понякога е имал безпокойство относно поведението, настроенията, емоциите, самочувствието, адаптацията на неговото дете. Стигал е до там да вземе решение да се свърже за консултация с детски психолог. Кога да се обърнем към психолог? В човешкия живот съществуват различни ситуации. Понякога възникнали...

Известно е, че развитието на речта и интелекта са в пряка зависимост от развитието на фината моторика. Точно затова й се отделя толкова голямо внимание в предучилищна възраст на децата. Фината моторика може да се развива и от родителите вкъщи, в домашни условия. Съществуват много и различни игри с пръстите на ръцете, конструктори и творчески занимания. По принцип всяко едно действие, в което участват ръце и малки предмети способства за развитието на фината моторика. Необходими са няколко минути на ден, в които родителят да се занимава заедно с детето като поиграят с него на различни игри, полезни и интересни за всяко дете в доучилищна възраст. При много малките деца може да изключите упражненията с острите предмети. При всички - проявявайте повишено внимание, т. като се работи с малки предмети! 1. Дайте на детето клечки (първо по-големи, а като усвои упражнението и по-малки), от които да направи контурите на различни предмети – стол, къща, геометрични фигури и всичко, което ви хрумне и...