Проблеми с храненето при децата. Преяждане или отказ от храна. Как да подходим?

Проблемите с храненето при децатa (преяждане, избягване на храна) могат да доведат до сериозни последствия, ако не се регулират навреме. Всички сме изпитали негативните емоции, когато детето ни се е противило на храната, или пък е прекалявало с нея. Всички ние, като родители, сме се питали къде грешим и сме преминали през чувството си за вина и безпомощност.

В тази статия, съвсем накратко ще разгледам двата крайни варианта на нарушение в храненето при децата, а именно преяждането и отказът от храна.

Преяждане - причини и решения.

• Емоционалният фактор е една от възможните причини за прекаляването с храна. Възможно е детето да е подложено на стрес в средата си (детска градина, училище). Или е подложено на натиск или отхвърляне от връзстниците си. Или реагира чрез храната на проблеми в семейството.
• Навици, като например хранене пред екран, награди с храна, липса на баланс в храната и др.

Как да реагираме? Ето няколко идеи:

Структуриране храненето, като е добре да има 3 основни хранения, плюс една или две здравословни междинни закуски на ден.

Подсигуряване на баланс, ограничаване на висококалоричните храни като бургери и пици, предлагане на повече плодове, зеленчуци, пълнозърнести продукти, балансирани ястия от традиционната кухня в семейството без излишно фиксиране върху храната. Отношението ни към храната е добре да бъде в рамките на златната среда, без залитане в крайности.

Вербализиране на емоциите. Говорейки за емоциите - своите и на детето си ние създаваме способност за разбиране на това, което детето чувства. Децата не винаги са наясно защо точно тази конкретна емоция се е появила, защо я изпитват. Те наблюдават възрастните и според нашето отношение към емоцията и нашата реакция на нея, си създават своите реакционни модели. Добре е да насърчаваме децата да говорят за чувствата си, вместо да търсят утеха в храната.

Активността е от ключово значение. Заседналият начин на живот води със себе си редица проблеми, в това число преяждане и наддаване на тегло. Статистиката на затлъстяването сред децата е стряскаща. Добре е да насочим и подпомогнем детето да се включи в занимания с физическа активност по негов избор - спорт, плуване, танци и др. Забавленията, свързани с физически игри за намаляване на скуката и стреса са чудесен вариант за движение и за дистанциране от храната, при появила се емоционална нужда от нея.

Отказ от храна - причини и решения

Всички сме чували израза “детето ми е злоядо”. И всички знаем колко трудно е за родителя да се справи емоционално с отказа от храна на детето си.

Какво се крие зад това?

Неприязън към текстури и вкусове, конфликти около масата, медицински проблеми (алергии, храносмилателни трудности, прекален контрол върху храненето на детето, постоянно предлагане на храна и невъзможност то да огладнее и т. н.).

Как да действаме?

Създаване на спокойна обстановка при хранене, без натиск или наказания. Предлагане на малки порции и позволяване на детето да избира колко да яде. Не е добре да настояваме да изяде всичко, което сме му сложили.

Разнообразие, например включване на различни цветове и форми в ястията.

Въвличане на детето в приготвянето на храната. Децата много обичат да готвят заедно с мама и татко. Можем да дадем на детето безопасен нож, например, с който то да нареже меки продукти, или то да разбърка салатата, да подреди или да отсервира масата. Всичко, свързано с храненето и предизвикващо положителна емоция, подпомага приемането на храната от детето. Нека тези дейности бъдат забавни, нормални и незадължителни.

Търпение. Нужно е време преди детето, да приеме нова храна. 10 до 15 опита са необходими, за да свикне то с храната. Нека не настояваме да опита новата храна веднага. Една стратегия работи чудесно в тази посока - слагаме новата храна на масата винаги, заедно с другата храна. На детето е нужно да я вижда, да я помирише и чак тогава да я опита.

Ако храната предизвика неприятно усещане, не настояваме детето да я опита. Предлагаме я отново след известно време. Вкусовите предпочитания се променят във времето.

Прегледи и изследвания.

Ако отказът е продължителен, консултацията се с педиатъра на детето е задължителна.

Даване на пример чрез нашето поведение. Децата не чуват какво им казваме, но ни наблюдават и копират нашите модели на поведение.

Когато ние се храним балансирано и показваме позитивно отношение към храната, те ще възприемат този поведенчески модел.

Избягване на крайности - никога и при никакви обстоятелства да не използваме храната като награда или наказание.

Фиксиране на времето за хранене. Децата имат нужда от дневен режим, а фиксираните часове за хранене подпомагат регулирането на апетита. Добре е да е минало оптимално време след предходното хранене, за да усети детето чувството за глад и да пожелае да се нахрани. Даването на лакомства между основните хранения водят до нарущаване на усещането за глад и е добре да се избягват.

Да говорим за храната. Децата обичат общуването в семейството. Да обясним на детето важността на хранителните групи без да му четем морал и без да слагаме негативни етикети на поведения, свързани с храненето е от съществено значение. Отношението ни към храната е добре да е нормално, в рамките на златната среда, без фиксиране в крайности.

Избор. Да дадем възможност за избор на детето да изяде или да откаже да изяде конкретна храна. Това май вече веднъж го казах  но, да, изборът на храната, а не налагането отвън, е изключително важен за формиране на хранителните навици.

Кога да потърсим помощ?

Ако проблемите продължават месеци, водят до загуба/наддаване на тегло, чести боледувания или се свързват с емоционални кризи (тревожност, агресия, депресия), консултацията се със специалист е задължителна.

Храненето е както физиологична, така и емоционална потребност. С търпение, креативност и подкрепа всяко дете може да развие здравословни навици. Нека не  забравяме, че винаги има решение! 

психолог, психотерапевт Ангелина Костова

Статията, публикувана в този блог е авторска и правата върху нея са защитени от 

Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.

Ако използвате, разпространявате, публикувате текстове или части от тях от този блог Вие сте задължени изрично и ясно да декларирате източника/автора на текста!

Кинетичен пясък

Кинетичният пясък е толкова забавен!

Децата (а и ние, големитe) обичат този тип пясък за игра, който се движи и е магически, не само на вид и допир, а също така носи сензорна информация и насища сетивната система с усещания.

Тази хубава сензорна игра дава и други ползи - развива фината моторика, подпомага ученето, концентрацията на вниманието, мисленето, развива въображението и др. Чрез стимулиране на сетивата, тя насърчава здравословното развитие на мозъка. 

Направете си сами с детето сензорна кутия с кинетичен пясък, играйте, учете и се забавлявайте заедно.

Помнете: от най-голямо значение е емоционално споделения контакт с детето!

психолог Ангелина Костова

Статията, публикувана в този блог е авторска и правата върху нея са защитени от 
Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.
Ако използвате, разпространявате, публикувате текстове или части от тях от този блог Вие сте задължени изрично и ясно да декларирате източника/автора на текста!

Кризата и нейната функция. Кризи в детското развитие.

автор: Ангелина Костова

Говорейки за криза в съзнанието на повечето от нас изплува нещо плашещо, травмиращо, нещо, което ни се иска да избегнем, да не се случва, да ни подмине.

Определението за криза е всеизвестно и лесно може да се открие с един клик в Интернет. Ще го цитирам и тук: криза (от древногръцката дума κρίσις - решение, повратна точка) – революция, преходно състояние.

Състояние, при което съществуващите средства за постигане на целите стават неадекватни, като по този начин се създават неочаквани ситуации и проблеми.

Кризата e явление или съвкупност от явления в личен или обществен план, нестабилно или опасно състояние засягащо личност, група, общност или цялото общество. В личен план означава стресово състояние свързано с различни проблеми – здравни, финансови, в семейните отношения и др.

Кризата изважда наяве скритите конфликти и дисбаланси. Тя може да бъде внезапно влошаване, но и внезапно подобрение на нормалното (балансирано) състояние. Всяко внезапно прекъсване на нормалния ход на събитията в живота на един човек, което изисква повторно оценяване на модели на действие и мислене е криза.

Типично за нас, хората, е да обръщаме значително внимание на влошаващото се наше състояние, докато подобрението в него приемаме с положителни емоции и чувства.

При влошено нормално състояние, когато са налице резки отклонения от нормалния ход на живота на индивида, човек изпитва психологическа криза.

Тя е различно по сила и тежест преходно състояние, причинено от заболяване, стрес, травма, емоционално значимо събитие или радикална промяна в личния живот като например смъртта на близък човек, загуба на работа, развод и т.н. (ако се интересувате повече за различната сила на стресовите преживявания, с опция за пресмятане на личния стрес – Скала на стреса на Холмс и Рае от 1967 г.)

Kризисните ситуации се различават по времетраене и сила на въздействие върху индивида. В психологията се споменават три вида кризи – невротични, кризи на развитието и травматични.

Тук ще се спра по-конкретно на кризите в развитието при децата, туй като голяма част от консултациите, които провеждам с родители са свързани именно с тях.

Ние като родители сме нащрек, когато се заговори за възрастови кризи, т. като знаем за тях не само от източните на информация, но ги срещаме на практика в личния си живот, с израстването на нашите деца. Вълнува ни процеса на развитие на детето ни, неговото възпитание, умения за общуване с другите – деца и възрастни, какво се случва при това израстване не само физиологично, но и емоционално.

М. С. Радионова, в „Речник по Клинична психология”, цитирайки редица изследователи на детското развитие, пише, че кризите на израстването при децата са съпътствани от системни промени в сферата на социалните отношения, дейността и съзнанието (Виготски, Леонтиев, El'konin). Тези промени се осъществяват в относително кратък период от онтогенезата (от около една година), който се характеризира с резки психологически изменения.

Формата, продължителността и остротата са различни при всяко дете и зависят от индивидуалните му особености, социалните фактори, възпитателните модели в семейството и социалната общност (детска градина, училище) и пр.

Възрастовите кризи са регулярен процес, обусловен от логиката на личностното развитие и от необходимостта да бъдат разрешени основните възрастови противоречия. (З. Фройд, Е. Ериксон, Л. Виготски, Л. Божович).

„Като психологически феномен кризата се разглежда:

- като социално-психологическа ситуация;

- като особено състояние, имащо своите субективни и обективни характеристики;

- като процес на преживяване”.

Имайки предвид тези характеристики на кризата (в т. ч. на кризите на детското развитие) и знаейки, че това е преходен период, който не може да бъде избегнат, но може да бъде управляван, е добре да сме наясно, че децата имат нужда от нашата подкрепа, разбиране и любов при преминаването през тези техни периоди на израстването.

Децата нямат нашия житейски опит и понякога реагират по не особено приемлив начин (агресивно, автоагресивно) на промените, затова ние, големите, е добре да ги подпомогнем като им покажем успешни модели за справяне, търпеливо и без да ги притискаме да ги преведем през техните лични революции, за да се научат да се справят сами в един следващ етап от своя живот.

Както в древната поговорка "Дай на човека риба и ще го нахраниш за един ден. Научи го как да лови риба и ще го нахраниш за цял живот."

И нека не забравяме, че същинското значение на кризата се корени в китайската дума (и символ) за нея, означаваща "опасност", но и "възможност".

За да отразя периодиката на детското развитие и съпътстващите го кризи ще цитирам най-популярната периодизация, която е посочена в книгата на проф. Ив. Бончева, „Психология на детското развитие”:

• Кърмаческа възраст – 0-1 г.
• Ранно детство (яслена възраст) – 1-3 г.
• Предучилищна възраст – 3-6 г.
• Ранна училищна възраст – 6-10 г.
• Средна училищна възраст – 11-14 г.
• Юношество – 14-18 г

Описаните в литературата кризи в развитието на децата са няколко. Тук ще се спра на три от тях, които условно са наречени Първа, Втора и Трета. В периодиката на детското израстване кризите са повече, но тези трите усещаме с най-голяма сила и за тях са ни нужни повече лични ресурси за справяне. Затова ще наблегна на тях, а именно:

Първа възрастова криза - Кризата на ината

Втора възрастова криза – Кризата на първокласника

Трета възрастова криза – Пубертетът

Източници:

1. Интернет, Уикипедия

2. М. С. Радионова, Клиническая психология. Словарь под ред. Н. Д. Твороговой › Что такое Кризис, определение, значение слова, кризис

3. Проф. Ив. Бончева, „Психология на детското развитие”, изд. Славена, Варна, 2013 г.

Статията, публикувана в този блог е авторска и правата върху нея са защитени от

Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.

Ако използвате, разпространявате, публикувате текстове или части от тях от този блог Вие сте задължени изрично и ясно да декларирате източника/автора на текста!

„ПОМОГНИ МИ ДА ГО НАПРАВЯ САМ”, М. Монтесори

автор: Ангелина Костова

Започвам статията с този цитат от Мария Монтесори, тъй като той най-добре описва каква е функцията на психологът и в частност на детският психолог.

За какво е тази статия?
За въпросите и техните решения. За собствените сили на всеки човек при разрешаването на проблеми и конфликтни ситуации. За ролята на детския психолог като проводник за личния ресурс на родителят, отишъл при него да потърси помощ, относно своето дете. За това, че универсална рецепта няма, а всичко е в ръцете на човекът, а психологът е средството, което подпомага активирането на вътрешния човешки потенциал за самопомощ.

За кого е тази статия?
За родителите. Всеки родител, понякога е имал безпокойство относно поведението, настроенията, емоциите, самочувствието, адаптацията на неговото дете. Стигал е до там да вземе решение да се свърже за консултация с детски психолог.

Кога да се обърнем към психолог?
В човешкия живот съществуват различни ситуации. Понякога възникналите трудности в отношенията с детето или промяната в неговото поведение, неговите капризи, лошо настроение, агресивност и др. са само временно явление, което бързо отшумява с израстването и преодоляването на т. нар. възрастови кризи. В такива случаи обикновено няма нужда от консултация с детски психолог.
Но често се срещат и други ситуации, когато периодите на лошо настроение, тъга, агресивно поведение и реагиране, необичайна мълчаливост, стеснителност, неувереност, страхове, реакции на негативни промени в семейството и др. продължават по-дълго време. И родителите не откриват причината или не могат да намерят отговори на въпросите си защо се е променило така тяхното дете. Ситуацията може да се затегне и у детето да се появят хронични заболявания, фобии, кошмарни сънища, проблеми със съня, затруднения в общуването, невротични симптоми. Тогава е необходима консултация с детски психолог.

С какво помага детският психолог?
Детският психолог работи с различни състояния и проблеми. Той е средството, което ще подпомогне родителите да стигнат до причините, породили актуалния конфликт и сами да намерят решенията на проблемите, да открият своите собствени ресурси за справяне с конфликтни ситуации. Детският психолог ще работи с детето, за да открие и то своите актуални качества, сили и ресурси.

Колко бързо се разрешава един проблем?
За това е нужно време тъй като ситуациите не се разрешават мигновено и с вълшебна пръчка. На всички ни е известна поговорката „Крушата си има опашка”. Така и проблемът има своята причина, динамика, която може да се развие като дълга, дълга опашка, която да се влачи безконечно. Нужно е и търпение и съдействие от страна на родителите, както и активно участие в процеса. Съвместната работа на родител и психолог е много важно условие, за постигане на желаната цел.

Работи ли позицията „Ето моето дете, променете го!”?
Често се среща ситуация, в която родителят води детето си при психолога и очаква психологът да го коригира. Такава позиция не работи. Най-напред, преди да започне работа с детето психологът има нужда от родителя – да разговарят, да набере възможно най-много предварителна информация за това, защо родителят се обръща към детския психолог. Особено, когато се касае за дете в ранна детска възраст 0-7 години и ранна училищна възраст до 10-11 години.
За да постигне максимален ефект психологът работи и с родителите, а корекцията при детето на свой ред идва от промяната на родителските нагласи и поведение по отношение на детето, а също така и по отношение на другия родител.

Какво да кажем на детето, отивайки при психолог?

Истината.
Нужно е детето да е информирано, че ще посетите психолог и каква е целта на посещенията. Не е добре да криете къде го водите, или да използвате обяснението, че "ще те заведа при една моя приятелка/приятел, или на гости." За да е ефективна терапията, детето трябва да е подготвено за онова, което ще се случи при психолога и защо се налагат тези срещи.

Как протичат сесиите?
Първата консултация може да е с родителите и детето заедно или да е само с родителите. Прави се планиране на следващите сесии – колко пъти в седмицата и за какъв период от време ще се провеждат, в зависимост от проблематиката.
След това се провеждат срещи с детето, с родителите и детето или само с родителите. С малките деца сесиите са под формата на игра, сюжетно-ролеви ситуации, рисуване, приказкотерапия или друга подходяща методика. Провеждат се и редица тестове в зависимост от заявения проблем. Спонтанната игра на детето е еквивалент на разговора при възрастния. Тя изразява скритите конфликти, страховете, желанията на детето. Наблюдавайки и разбирайки тази спонтанна игра психологът помага на детето да реши своите вътрешни конфликти и да се справи със сложни емоционални ситуации.

Какви са качествата на детския психолог?
Детският психолог трябва да притежава такива лични качества като добронамереност, уравновесеност, да уважава личността на детето, да притежава висок професионализъм, което включва не само психологическо образование, но и постоянно повишаване на неговата квалификация.
Психологът не критикува, не съветва директно, не се стреми да променя хората. Неговата роля е да ги подпомогне сами да открият нужната им промяна.

Помага ли само една консултация?
Да, в някои случаи помага. Понякога в рамките на една сесия родителят, изговаряйки гласно тревогите си, успява да намери решенията, да промени нагласата си и гледната си точка към проблемната ситуация. Така дори една консултация с детски психолог може да даде много.

Ако не останете удовлетворени от консултацията?
Психологът не е човекът с универсалните отговори. Той е средството, проводникът на Вашите собствени сили за справяне с проблемите. Всеки човек, в това число и Вие, и психологът, е уникален в своите състояния, преживявания, поведение и т. н.
Ако усетите неудовлетворение след първата среща не мислете, че проблемът е неразрешим. Просто потърсете своя психолог.

И не забравяйте, че за всяка болка има билка и за всеки проблем има решение. Ресурсите за справяне са в самите Вас, а психологът ще Ви подпомогне да ги преоткриете.

Статията, публикувана в този блог е авторска и правата върху нея са защитени от

Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.

Ако използвате, разпространявате, публикувате текстове или части от тях от този блог Вие сте задължени изрично и ясно да декларирате източника/автора на текста!

23 начина за развиване на фината моторика

Известно е, че развитието на речта и интелекта са в пряка зависимост от развитието на фината моторика. Точно затова й се отделя толкова голямо внимание в предучилищна възраст на децата. Фината моторика може да се развива и от родителите вкъщи, в домашни условия.

Съществуват много и различни игри с пръстите на ръцете, конструктори и творчески занимания. По принцип всяко едно действие, в което участват ръце и малки предмети способства за развитието на фината моторика.
Необходими са няколко минути на ден, в които родителят да се занимава заедно с детето като поиграят с него на различни игри, полезни и интересни за всяко дете в доучилищна възраст.

При много малките деца може да изключите упражненията с острите предмети. При всички - проявявайте повишено внимание, т. като се работи с малки предмети!

1. Дайте на детето клечки (първо по-големи, а като усвои упражнението и по-малки), от които да направи контурите на различни предмети – стол, къща, геометрични фигури и всичко, което ви хрумне и може да бъде направено с клечки.
2. Нека се направи гривна, гердан или коланче от кламери в различни цветове.
3. Да изреже от хартия всякакви фигури. Започнете с изрязване по контур първо на права линия, после на зиг-заг и като овладее добре работата с ножици нека да изреже елхичка, кръгче, квадрат, къщичка и каквото ви хрумне. Опитайте изрязване с другата ръка (ако детето работи с дясната му дайте да реже с лявата и обратно).
4. Дайте на детето връзка от обувка, на която да наниже големи мъниста, макарони, и всякакви подходящи за нанизване малки предмети. Използвайте дебел конец, на който да наниже копчета.
5. Смесете в купичка боб, леща и грах и помолете детето да сортира всеки вид зърна в отделна купичка. Направете същото с ориз, жито и царевица.
6. Нека детето закопчава и разкопачва различни по размери копчета, ципове, капси, кукички, катарами, да връзва и развързва връзки и да прави всякакви възли.
7. Да завинтва и отвинтва капачки на различни по вид и размер кутийки, бурканчета, шишета.
8. Да вади с лъжица стъклени топчета от една купичка и да ги слага в друга.
9. Да пуска малки предмети (копчета, мъниста, топчета) в тесен цилиндър (шишенце от минерална вода).
10. Да навива конец на макара и на кълбенце.
11. Да вдява конец в игла (вземете голяма игла, с тъп връх и голямо ухо).
12. Да пришива копчета и да прави различни видове бодове с игла върху парче плат.
13. Да изтрива с гума нарисувани с молив драскулки.
14. Да капе с капкомер в шишенце с тясно гърло.
15. Да си слага и сваля пръстен (масаж на пръстите).
16. Да забива кабърчета в парче дърво.
17. Да скрие носна кърпичка в дланта си като използва само пръстите на същата ръка.
18. Да простира кърпички, бельо, чорапки на опънато хоризонтално въже и да ги защипва с щипки.
19. Да размества мънистата на броеница с двете ръце, първо едно срещу друго, после в противоположни посоки.
20. Да търси „съкровища“ скрити в сензорна кутия, пълна с боб, грах или леща и да ги отделя в купичка ( Направете си сензорна кутия. За целта сложете в голяма кутия боб, грах, леща, ориз, кафе или кинетичен пясък, поставете вътре миниатюрни играчки и разбъркайте така, че да се скрият. Много е забавно ровенето в боба и търсенето на малките „съкровища“).
21. Да стиска и отпуска гумен ринг с ръка.
22. Да играе с гумена, пластмасова или дървена топка с шипове – „таралеж“.
23. Да играе с конструктор, мозайка и други фини предмети.

Както виждате, развиването на фината моторика е много лесно и забавно!

Помнете: от най-голямо значение е емоционално споделения контакт с детето!

психолог Ангелина Костова