Проблемите с храненето при децатa (преяждане, избягване на храна) могат да доведат до сериозни последствия, ако не се регулират навреме. Всички сме изпитали негативните емоции, когато детето ни се е противило на храната, или пък е прекалявало с нея. Всички ние, като родители, сме се питали къде грешим и сме преминали през чувството си за вина и безпомощност.
В тази статия, съвсем накратко ще разгледам двата крайни варианта на нарушение в храненето при децата, а именно преяждането и отказът от храна.
Преяждане - причини и решения.
- Емоционалният фактор е една от възможните причини за прекаляването с храна. Възможно е детето да е подложено на стрес в средата си (детска градина, училище). Или е подложено на натиск или отхвърляне от връзстниците си. Или реагира чрез храната на проблеми в семейството.
- Навици, като например хранене пред екран, награди с храна, липса на баланс в храната и др.
Как да реагираме? Ето няколко идеи:
Структуриране храненето, като е добре да има 3 основни хранения, плюс една или две здравословни междинни закуски на ден.
Подсигуряване на баланс, ограничаване на висококалоричните храни като бургери и пици, предлагане на повече плодове, зеленчуци, пълнозърнести продукти, балансирани ястия от традиционната кухня в семейството без излишно фиксиране върху храната. Отношението ни към храната е добре да бъде в рамките на златната среда, без залитане в крайности.
Вербализиране на емоциите. Говорейки за емоциите - своите и на детето си ние създаваме способност за разбиране на това, което детето чувства. Децата не винаги са наясно защо точно тази конкретна емоция се е появила, защо я изпитват. Те наблюдават възрастните и според нашето отношение към емоцията и нашата реакция на нея, си създават своите реакционни модели. Добре е да насърчаваме децата да говорят за чувствата си, вместо да търсят утеха в храната.
Активността е от ключово значение. Заседналият начин на живот води със себе си редица проблеми, в това число преяждане и наддаване на тегло. Статистиката на затлъстяването сред децата е стряскаща. Добре е да насочим и подпомогнем детето да се включи в занимания с физическа активност по негов избор - спорт, плуване, танци и др. Забавленията, свързани с физически игри за намаляване на скуката и стреса са чудесен вариант за движение и за дистанциране от храната, при появила се емоционална нужда от нея.
Отказ от храна - причини и решения
Всички сме чували израза “детето ми е злоядо”. И всички знаем колко трудно е за родителя да се справи емоционално с отказа от храна на детето си.
Какво се крие зад това?
Неприязън към текстури и вкусове, конфликти около масата, медицински проблеми (алергии, храносмилателни трудности, прекален контрол върху храненето на детето, постоянно предлагане на храна и невъзможност то да огладнее и т. н.).
Как да действаме?
Създаване на спокойна обстановка при хранене, без натиск или наказания. Предлагане на малки порции и позволяване на детето да избира колко да яде. Не е добре да настояваме да изяде всичко, което сме му сложили.
Разнообразие, например включване на различни цветове и форми в ястията.
Въвличане на детето в приготвянето на храната. Децата много обичат да готвят заедно с мама и татко. Можем да дадем на детето безопасен нож, например, с който то да нареже меки продукти, или то да разбърка салатата, да подреди или да отсервира масата. Всичко, свързано с храненето и предизвикващо положителна емоция, подпомага приемането на храната от детето. Нека тези дейности бъдат забавни, нормални и незадължителни.
Търпение. Нужно е време преди детето, да приеме нова храна. 10 до 15 опита са необходими, за да свикне то с храната. Нека не настояваме да опита новата храна веднага. Една стратегия работи чудесно в тази посока - слагаме новата храна на масата винаги, заедно с другата храна. На детето е нужно да я вижда, да я помирише и чак тогава да я опита.
Ако храната предизвика неприятно усещане, не настояваме детето да я опита. Предлагаме я отново след известно време. Вкусовите предпочитания се променят във времето.
Прегледи и изследвания.
Ако отказът е продължителен, консултацията се с педиатъра на детето е задължителна.
Даване на пример чрез нашето поведение. Децата не чуват какво им казваме, но ни наблюдават и копират нашите модели на поведение.
Когато ние се храним балансирано и показваме позитивно отношение към храната, те ще възприемат този поведенчески модел.
Избягване на крайности - никога и при никакви обстоятелства да не използваме храната като награда или наказание.
Фиксиране на времето за хранене. Децата имат нужда от дневен режим, а фиксираните часове за хранене подпомагат регулирането на апетита. Добре е да е минало оптимално време след предходното хранене, за да усети детето чувството за глад и да пожелае да се нахрани. Даването на лакомства между основните хранения водят до нарущаване на усещането за глад и е добре да се избягват.
Да говорим за храната. Децата обичат общуването в семейството. Да обясним на детето важността на хранителните групи без да му четем морал и без да слагаме негативни етикети на поведения, свързани с храненето е от съществено значение. Отношението ни към храната е добре да е нормално, в рамките на златната среда, без фиксиране в крайности.
Избор. Да дадем възможност за избор на детето да изяде или да откаже да изяде конкретна храна. Това май вече веднъж го казах 
но, да, изборът на храната, а не налагането отвън, е изключително важен за формиране на хранителните навици.
но, да, изборът на храната, а не налагането отвън, е изключително важен за формиране на хранителните навици.Кога да потърсим помощ?
Ако проблемите продължават месеци, водят до загуба/наддаване на тегло, чести боледувания или се свързват с емоционални кризи (тревожност, агресия, депресия), консултацията се със специалист е задължителна.
Храненето е както физиологична, така и емоционална потребност. С търпение, креативност и подкрепа всяко дете може да развие здравословни навици. Нека не забравяме, че винаги има решение! 
Статията, публикувана в този блог е авторска и правата върху нея са защитени от
Ако използвате, разпространявате, публикувате текстове или части от тях от този блог Вие сте задължени изрично и ясно да декларирате източника/автора на текста!
