Говорейки за криза в съзнанието на повечето от нас изплува нещо плашещо, травмиращо, нещо, което ни се иска да избегнем, да не се случва, да ни подмине.
Определението за криза е всеизвестно и лесно може да се открие с един клик в Интернет. Ще го цитирам и тук: криза (от древногръцката дума κρίσις - решение, повратна точка) – революция, преходно състояние.
Състояние, при което съществуващите средства за постигане на целите стават неадекватни, като по този начин се създават неочаквани ситуации и проблеми.
Кризата e явление или съвкупност от явления в личен или обществен план, нестабилно или опасно състояние засягащо личност, група, общност или цялото общество. В личен план означава стресово състояние свързано с различни проблеми – здравни, финансови, в семейните отношения и др.
Кризата изважда наяве скритите конфликти и дисбаланси. Тя може да бъде внезапно влошаване, но и внезапно подобрение на нормалното (балансирано) състояние. Всяко внезапно прекъсване на нормалния ход на събитията в живота на един човек, което изисква повторно оценяване на модели на действие и мислене е криза.
Типично за нас, хората, е да обръщаме значително внимание на влошаващото се наше състояние, докато подобрението в него приемаме с положителни емоции и чувства.
При влошено нормално състояние, когато са налице резки отклонения от нормалния ход на живота на индивида, човек изпитва психологическа криза.
Тя е различно по сила и тежест преходно състояние, причинено от заболяване, стрес, травма, емоционално значимо събитие или радикална промяна в личния живот като например смъртта на близък човек, загуба на работа, развод и т.н. (ако се интересувате повече за различната сила на стресовите преживявания, с опция за пресмятане на личния стрес – Скала на стреса на Холмс и Рае от 1967 г.)
Kризисните ситуации се различават по времетраене и сила на въздействие върху индивида. В психологията се споменават три вида кризи – невротични, кризи на развитието и травматични.
Тук ще се спра по-конкретно на кризите в развитието при децата, туй като голяма част от консултациите, които провеждам с родители са свързани именно с тях.
Ние като родители сме нащрек, когато се заговори за възрастови кризи, т. като знаем за тях не само от източните на информация, но ги срещаме на практика в личния си живот, с израстването на нашите деца. Вълнува ни процеса на развитие на детето ни, неговото възпитание, умения за общуване с другите – деца и възрастни, какво се случва при това израстване не само физиологично, но и емоционално.
М. С. Радионова, в „Речник по Клинична психология”, цитирайки редица изследователи на детското развитие, пише, че кризите на израстването при децата са съпътствани от системни промени в сферата на социалните отношения, дейността и съзнанието (Виготски, Леонтиев, El'konin). Тези промени се осъществяват в относително кратък период от онтогенезата (от около една година), който се характеризира с резки психологически изменения.
Формата, продължителността и остротата са различни при всяко дете и зависят от индивидуалните му особености, социалните фактори, възпитателните модели в семейството и социалната общност (детска градина, училище) и пр.
Възрастовите кризи са регулярен процес, обусловен от логиката на личностното развитие и от необходимостта да бъдат разрешени основните възрастови противоречия. (З. Фройд, Е. Ериксон, Л. Виготски, Л. Божович).
„Като психологически феномен кризата се разглежда:
- като социално-психологическа ситуация;
- като особено състояние, имащо своите субективни и обективни характеристики;
- като процес на преживяване”.
Имайки предвид тези характеристики на кризата (в т. ч. на кризите на детското развитие) и знаейки, че това е преходен период, който не може да бъде избегнат, но може да бъде управляван, е добре да сме наясно, че децата имат нужда от нашата подкрепа, разбиране и любов при преминаването през тези техни периоди на израстването.
Децата нямат нашия житейски опит и понякога реагират по не особено приемлив начин (агресивно, автоагресивно) на промените, затова ние, големите, е добре да ги подпомогнем като им покажем успешни модели за справяне, търпеливо и без да ги притискаме да ги преведем през техните лични революции, за да се научат да се справят сами в един следващ етап от своя живот.
Както в древната поговорка "Дай на човека риба и ще го нахраниш за един ден. Научи го как да лови риба и ще го нахраниш за цял живот."
И нека не забравяме, че същинското значение на кризата се корени в китайската дума (и символ) за нея, означаваща "опасност", но и "възможност".
За да отразя периодиката на детското развитие и съпътстващите го кризи ще цитирам най-популярната периодизация, която е посочена в книгата на проф. Ив. Бончева, „Психология на детското развитие”:
- Кърмаческа възраст – 0-1 г.
- Ранно детство (яслена възраст) – 1-3 г.
- Предучилищна възраст – 3-6 г.
- Ранна училищна възраст – 6-10 г.
- Средна училищна възраст – 11-14 г.
- Юношество – 14-18 г
Описаните в литературата кризи в развитието на децата са няколко. Тук ще се спра на три от тях, които условно са наречени Първа, Втора и Трета. В периодиката на детското израстване кризите са повече, но тези трите усещаме с най-голяма сила и за тях са ни нужни повече лични ресурси за справяне. Затова ще наблегна на тях, а именно:
Източници:
1. Интернет, Уикипедия
2. М. С. Радионова, Клиническая психология. Словарь под ред. Н. Д. Твороговой › Что такое Кризис, определение, значение слова, кризис
3. Проф. Ив. Бончева, „Психология на детското развитие”, изд. Славена, Варна, 2013 г.
Статията, публикувана в този блог е авторска и правата върху нея са защитени от
Ако използвате, разпространявате, публикувате текстове или части от тях от този блог Вие сте задължени изрично и ясно да декларирате източника/автора на текста!
