Дълбок натиск – техника за успокояване на свръхстимулираната нервна система при деца с нарушения от аутистичния спектър.

В практиката ми много родители споделят, че децата им с нарушение от аутистичния спектър, често са неспокойни, силно раздвижени, изпадат в пристъпи на гняв и раздразение, заспиват трудно или спят неспокойно, проявяват различни особености в поведението и др. 

По време на срещите ни аз прилагам различни техники за релаксация на свръхвъзбудимата нервна система на децата с аутизъм. Много от тях могат да бъдат извършвани и от родителите у дома, тъй като е необходимо да се прилагат по-често, а не само, когато детето посещава терапия. 

В тази статия синтезирах информация от различни източници, която би била в помощ на родителите. 

Малко пояснения, преди да опиша техниката дълбок натиск и нейните ползи за сензорна интеграция – уравновесяване на нервната система на детето

Децата и възрастните с аутизъм, както и тези с други нарушения в развитието е възможно да имат дисфункционална сензорна система – SID, разстройствo на сензорната обработка (сензорно интегративна дисфункция). 

Понякога едно или повече от сетивата реагират прекалено силно или обратното, твърде слабо на стимулация. Възможно е такива сензорни проблеми да са основната причина за различни поведения - люлеене, въртене, пляскане с ръце, пърхане с пръсти пред очите, самонараняване, различни автостимулации и др. Техниките за сензорна интеграция, като дълбок натиск (дълбока компресия), могат да релаксират свръх възбудените сетива.  

DEEP PRESSURE THERAPY

Дълбокият натиск е „усещането, което се получава, когато човек е прегърнат, стиснат, погален или придържан“. Той се използва широко от професионални терапевти, работещи с деца с разстройства от аутистичния спектър (ASD). Той намалява симптомите на стрес и тревожност и подобрява представянето в училище. Техниките за дълбок натиск включват утежнени дрехи, завиване с тежки одеала, повиване, задържане, поглаждане и прегръщане, притискане и терапевтично четкане. 

Натискът може да бъде приложен с ръце, специални инструменти за масаж или продукти, които детето ви може да носи или увива около себе си. 

Когато прилагате техниката дълбок натиск върху тялото, то превключва от активността на симпатиковата нервна система към парасимпатиковата нервна система. Нервната система на много от децата с нарушения от аутистичния спектър и с нарушения на сензорната обработка функционира дълго време в симпатиковата нервна система. Дори когато се успокоят, е нужно съвсем малко, за да се задейства тя отново и образно казано „да пренавият пружината“. 

Парасимпатиковата нервна система обаче носи усещане за спокойствие и мир на ума и на тялото. Когато парасимпатиковата нервна система поеме контрола, сърдечната честота се забавя, мускулите се отпускат и кръвообращението се подобрява. 

Дълбокият натиск и проприоцептивният вход предизвикват успокояващ отговор в тялото, тъй като могат да намалят нивата на стрес, да дадат усещане на тялото за неговата позиция в пространството и да улеснят освобождаването на допамин и норепинефрин – два невротрансмитера, отговорни за регулирането на настроението и поведението. 

Когато върху тялото на детето се прилага дълбок натиск, парасимпатиковата нервна система го успокоява и му създава усещане за сигурност. Потенциалните положителни ефекти са: общо чувство на спокойствие, което може да продължи до няколко часа след терапията, намалена обща тревожност. 

Когато се практикува редовно води до подобрени социални взаимодействия, повишена комуникативност, по-добър сън, подобрена концентрация, намалена честота на гърчове, намалена свръхчувствителност към докосване, подобрена способност за понасяне на училищната среда, намаляване на самонараняването и др. 

Ето и една забавна техника за дълбок натиск, която можете да прилагате у дома. 

УСПОКОЯВАЩО БИСКВИТЕНО ТЕСТО 

Може би досега не сте свързвали думата „успокояващо“ с „бисквитено тесто“, но след като опитате тази дейност с детето си, ще разберете защо това „бисквитено тесто“ е наистина много релаксиращо. 

Тази дейност работи, защото вашето дете, представяйки си, че е тесто за бисквитки, получава дълбок натиск и проприоцептивен вход от „точилката“ (терапевтичната топка). Тази сензорна игра е много ефективна, както като самостоятелна дейност, така и като перфектен преход от активни дейности като бягане, скачане, катерене и т.н. към по-спокойни дейности като писане на домашни, вечеря или приготвяне за сън. 

 Необходими материали 

 Терапевтична топка 

  

 Сензорни торбички – Bean bags (по избор) 

   

 

Как се играе? 

1. Нека детето да легне по корем върху мек килим или постелка. Може да го повиете с одеало. 

 

2. Кажете на детето си, че то ще бъде „тесто за бисквитки“, и че може да избере „продуктите“, които иска в тестото си за бисквитки.

3. „Поставяйте“ продуктите в тестото за бисквитки, като леко пускате по гърба на детето сензорните торбички (или леко потупвате гърба на детето с ръце, ако нямате торбички) за приблизително 1-2 минути (или според поносимостта*), докато всички „съставки“ бъдат сложени в тестото за бисквитки. 

(*Забележете, тази стъпка осигурява допълнителен проприоцептивен вход, но е възможно някои деца да не понесат добре неочакваното докосване. Ако вашето дете не понася добре тази стъпка, просто я пропуснете и продължете със следващата стъпка) 

4. Накрая „разточете“ бисквитеното тесто, като леко натискате терапевтичната топка и бавно я търкаляйте надолу от гърба на детето към краката му. 

       

Попитайте детето как усеща натискът на топката и коригирайте, ако детето иска по-силен или по-слаб натиск. 

         

Важно е да започнете от горната част на гърба на детето, а не от врата или главата му, и да търкаляте топката надолу. 

След като стигнете до краката на детето, вдигнете топката и повторете пак от горната част на гърба. 

„Разточвайте“ тестото за бисквитки з 5-10 минути или според поносимостта. 

Кога трябва да извършите тази дейност? 

Тази дейност е страхотна, поради толкова много различни причини, но особено добра е за намаляване на тревожността и за успокояване на неорганизираното, прекалено активно движещо се дете. 

Както бе споменато по-горе, това е перфектна преходна дейност, когато преминавате от активни дейности (т.е. бягане, скачане, катерене и т.н.) към по-спокойни дейности като домашна работа, уроци или преди сън. 

Също така е много полезно да се използва, ако на детето ви предстои стресова ситуация (напр. училище, непознати места, работа, спортни събития, многолюдни места и т.н.). 

Правете тази дейност, за да подпомогнете тялото и ума на детето да навлязат в по-спокойно и по-организирано състояние. 

Особено преди лягане е чудесно да дадете на детето да си „хапне“ наужким тези бисквитки, преди да заспи!

Помнете: от най-голямо значение е емоционално споделения контакт с детето!

психолог, психотерапевт Ангелина Костова

Сензорна кутия, пълна с боб и дребни играчки

Сензорна кутия: Боб и дребни играчки. Снимка: Личен архив

Боб за игра?! ДА!

Тази сензорна кутия държи класацията в моята практика!

Децата ровят вътре и търсят малките "съкровища". Тук съм използвала малки Стикита, които децата ми колекционираха. В тази кутия те са плодове и зеленчици, и Смърфове, има и подскачащи топчета.  Вие може да си сложите вътре, всичко мъничко и подходящо за игра, каквото имате. Бобът може да се замени с леща, грах, царевични зрънца или да се комбинират заедно.                                                                                                                       

снимка: Личен архив

снимка: Личен архив

Бобът е хладен на допир, гладък и приятен на пипане.

Кутията е подходяща не само за сензорна стимулация. С дребосъците вътре може да се учат, съотнасят и назовават цветовете, имената на плодовете и зеленуците. Стикитата са от този вид, плод-зеленчук. Също така назоваваме и обясняваме емоциите, които изпитваме, тъй като Стикитата имат различни физиономии и са много забавни.

снимка: Личен архив

Децата винаги разнообразяват дейността, използвайки фантазната игра и въображението си. Кукличките, кукленските мебели и мъничките чинийки и чашки са най-използваните в тази игра.

снимка: Личен архив

В комбинация със сензорната кутия се получават прекрасни истории, децата, играейки, преработват негативните си преживявания, фантазират и се забавляват.

Помнете: от най-голямо значение е емоционално споделения контакт с детето!

психолог: Ангелина Костова

 

Кинетичен пясък

Кинетичният пясък е толкова забавен!

Децата (а и ние, големитe) обичат този тип пясък за игра, който се движи и е магически, не само на вид и допир, а също така носи сензорна информация и насища сетивната система с усещания.

Тази хубава сензорна игра дава и други ползи - развива фината моторика, подпомага ученето, концентрацията на вниманието, мисленето, развива въображението и др. Чрез стимулиране на сетивата, тя насърчава здравословното развитие на мозъка. 

Направете си сами с детето сензорна кутия с кинетичен пясък, играйте, учете и се забавлявайте заедно.

Помнете: от най-голямо значение е емоционално споделения контакт с детето!

психолог Ангелина Костова

Статията, публикувана в този блог е авторска и правата върху нея са защитени от 
Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.
Ако използвате, разпространявате, публикувате текстове или части от тях от този блог Вие сте задължени изрично и ясно да декларирате източника/автора на текста!

Сензорни кутии

снимка: Личен архив

Сензорните кутии са изключително лесни за направа и са чудесно забавление за малките деца. Освен, че са много интересни и приятни за игра, те имат и други ползи – подпомагат развиването на фината моторика, ученето, концентрацията на вниманието, мисленето, развиват въображението и др.  Когато играта е споделена с други деца или с възрастни, тя подпомага емоционалното развитие, комуникацията, изгражда способности за извършване на съвместни дейности. Чрез стимулиране на сетивата, тези кутии насърчават здравословното развитие на мозъка, насищат сетивната система с усещания и й носят така полезната сензорна информация за заобикалящия детето свят. Особено подходящи са за деца със сензорни дефицити.

Какво е подходящо да сложим в сензорната кутия?

Всичко е въпрос на вашата фантазия, но тук ще изброя някои от най-често използваните „пълнители“ за сензорни кутии:

1. Кинетичен пясък
2. Боб
3. Оцветен ориз
4. Кафе
5. Оцветени макарони с различни форми
6. Гел топчета за цветя
7. Малки оцветени камъчета
8. Грис
9. Оцветена сол
10. Вода, лед
11. Нарязана на ситно хартия и др.

Изследването чрез допир и усещане може да бъде чудесно преживяване за повечето деца. Сензорната информация, която дават сензорните кутии е благоприятна за укрепването на нервната система на детето. 

Ще откриете, че то предпочита някои сензорни материали пред други, така че не се отказвайте, опитвайте, предлагайте нови сензорни стимули! Нека детето води в тази игра!

Помнете: от най-голямо значение е емоционално споделения контакт с детето!

Система за комуникация, чрез размяна на картинки PECS.

Психолог Ангелина Костова

На много хора, които страдат от разстройство от аутистичния спектър често им е трудно да използват езика и речта по целенасочен начин, за да изразят себе си или да поискат нещо от хората около тях. За тази цел е разработен PECS. Това е комуникационно средство за хора с нарушение в комуникацията, например аутизъм. Тази система им осигурява в голяма степен независима комуникация.

Съществуват различни системи за комуникация между хора, които по някаква причина не използват реч. В тази кратка статия ще дам само основна информация за системата PECS. И не, за да я рекламирам, а защото в своята практика от първо лице съм се уверила в ползите от нея. Обучих се да работя по система ПЕКС в „Карин дом“, Варна, където се намира един от най-добрите екипи от специалисти, работещи с деца с нарушения от аутистичния спектър.

За децата с аутизъм, а и за тези, при които има нарушение на речевите способности, системата PECS е полезна, тъй като чрез нея те могат да бъдат запознати с функцията на езика и възможностите за взаимодействие с околната среда. Едно такова помощно средство за комуникация като Комуникационната система чрез размяна на картинки PECS поддържа точно това.

С помощта на картинки детето може да изрази своите желания и нужди - и то много успешно: много хора с аутизъм усещат полезността на комуникацията като средство за разбиране и взаимодействие с другите за първи път чрез използване на метода PECS като средство за комуникация.

Как работи методът PECS?

Комуникационната помощ е създадена за тези, които са засегнати от аутизъм или други нарушения в развитието. Тя съдържа шест фази.

В първата фаза са необходими двама специлисти – първият е т. нар. Комуникативен партньор, а вторият подкрепя детето и се нарича Физически подсказвач. Фазата се състои в обучаване на детето да подаде на Комуникативния си партньор картинка с изображение на желан обект или действие. Задачата на Комуникативния партньор е да се съобрази директно с това искане. Така с помощта на това комуникационно средство невребалното дете научава, че взаимодействието с околната среда си заслужава – то получава това, което иска, чрез комункация с околните.

В следващите фази методът PECS учи диференцирането на изображенията и способността за комбиниране на отделните изображения в изречения от типа „Аз искам …“ и т. н. Детето се научава да използва атрибути, да отговаря на въпроси и да прави коментари.

Ще срещнете и доста негативна информация от типа, че PECS пречи на появата на реч при деца с нарушение на речевите способности. Не, това не е вярно. Системата подпомага комуникацията и последващата поява на речта, а дори и при невербални хора това е един добър начин за комуникация с околните.

Доверете се на обучени специалисти, когато започнете обучението на детето си да използва алтернативна система за комуникация.

Статията, публикувана в този блог е авторска и правата върху нея са защитени от 
Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.
Ако използвате, разпространявате, публикувате текстове или части от тях от този блог Вие сте задължени изрично и ясно да декларирате източника/автора на текста!

Първа възрастова криза - Кризата на ината

автор: Ангелина Костова

Настъпва на около две и половина, три годишна възраст (според особеностите на всяко едно дете може да е по различно време, понякога и на около 4 годишна възраст). Това е т.нар. бебешки пубертет или още „Кризата на ината” [стр.92, Психология на детското развитие, проф. Ив. Бончева].

В този период детето иска да направи всичко само. То вече е подготвено за своята самостоятелност и започва да изпробва своите възможности – да се катери, да кара колело, да скача от високо, да рита топка, да се опитва да рисува върху лист, а защо не и върху стените, масата и където намери, да се храни и пие от чаша самостоятелно, да се съблича и събува, да се облича и обува, да контролира физиологичните си нужди и т. н. Говорът се развива, изреченията стават сложни, започват разнообразните въпроси и влизането на детето в различни роли у дома, в детската градина, навън. Започва да се състезава с другите деца. То активно играе с играчки, но и с наличните му предмети вкъщи и много обича да подражава на големите – да готви, чисти, простира, храни, къпе играчките, разучава телефона на татко, гримира се с козметиката на мама и какво ли още не.

До тук – добре.

Но детето все още няма окончателно формирани пространствено-времеви усещания, поведението му е импулсивно и то следва своите потребности и желания, като все още не умее да изпълнява чуждите.

Получава сблъсък между това, което то иска да прави самостоятелно и правилата, наложени му от вън, от средата – родители, възпитатели и др. Този сблъсък поражда криза. Тази Първа възрастова криза е много важен период в развитието на детето.

Какво се случва?

Детето вече е достатъчно пораснало физически, за да се справя само, но още няма опит как да направи това. Не умее да изрази този свой порив с думи. Често поведението му е неочаквано, дори застрашаващо здравето му, понякога агресивно или автоагресивно. Ние възрастните сме нащрек, започваме да налагаме забрани и да блокираме на физическата активност – Не се качвай там! Ще паднеш! Не рови в този шкаф! Стой мирно! Пази тишина! и пр., и пр.

Детето иска да удовлетвори своите желания и да изследва околния свят, но срещайки забрани, реагира с познатите му от по-ранната възраст модели. Когато децата са малки, бебета, всички възрастни се радваме на двигателната им възбуда – те ритат с крачета, търкалят се, движат се бързо и т. н. Около втората - третата година детето си служи със същите движения, за да постигне своето: рита, блъска, хапе, крещи, търкаля се и т. н.

Когато има израз на неудовлетворение на желанията на детето, то започва да реагира по познатия му начин.

Разбира какво му казват големите, но неговата потребност да се справя само, да разузнава, да се учи и дори да се заинати, е по-силна от готовността му да послуша възрастния и да се съобрази с наложените правила.

Как да се справим?

И как да подпомогнем детето да премине през тази своя криза сравнително безболезнено за всички? Няколко са нещата, които бихме могли да направим, за да се преодолее неприемливото, агресивното или автоагресивното поведение при вече порасналото дете:

Добре е да му дадем модел как да се справи, да му покажем, да направим „нещото” заедно, родител/и и дете. Освен, че му се дава пример, модел, съвместното извършване на дейностите (независимо дали е игра, четене на приказка или дейност от ежедневието) дава на децата и така нужния им контакт с родителя, те наблюдават, имитират, трупат опит.

Да помолим детето да ни помогне като си разменим ролите и си поиграем (например мама става дете, а детето мама).

Да отстояваме наложените правила и режим, като обясним на детето какво искаме от него или какво е направило (не многословно - детето разбира думите, но все още не може да осмисли казаното, затова е добре да използваме кратки изречения и инструкции).

Да сме на „една ръка разстояние” (достатъчно наблизо, за да го подпомогнем, но и достатъчно далеч, за да не правим всичко вместо него).

Да подходим с търпение, спокойствие и обич.

Тази Първа възрастова криза и свързаните с нея поведенчески реакции на две и половина, три годишното дете е част от неговото израстване, няма как да ни подмине или да я прескочим. Детето ни има нужда от нас, родителите, за да премине през нея, да го гушнем, когато страда, да сме до него, за да му покажем и обясним, да го оставим да опита да се справи само, като не го блокираме, а го подпомогнем с обич и търпение.

И да го поощрим, когато е успяло в своя самостоятелен опит, защото Аз мога сам! е от голямо значение за емоционалното израстване на три годишното дете и му дава стимул и увереност да научи още повече, да умее още повече, да получи своя жизнен опит, който ще му помага да се справя в разширяващия се негов свят (в който ние, големите, сме на едно оптимално разстояние, за да го контролираме) - до следващия скок в неговото развитие и следващата Втора възрастова криза - Кризата на първокласника.

Статията, публикувана в този блог е авторска и правата върху нея са защитени от 

Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.

Ако използвате, разпространявате, публикувате текстове или части от тях от този блог Вие сте задължени изрично и ясно да декларирате източника/автора на текста!

Втора възрастова криза – Кризата на първокласника.

автор: Ангелина Костова

Детето вече е преминало през предучилищната възраст. То е развило своята социална компетентност, станало е самостоятелно (но все още се нуждае от подпомагане, контрол и присъствие на възрастен в различни житейски ситуации). Дейностите, които извършва стимулират активното му внимание, емоциите му са по-устойчиви. Детето е осъзнало своя пол.

То използва съзнателно речта, и разказва минали събития или чути/прочетени истории. Става все по-любознателно. Фантазиите и страховете му са по-мащабни. Вече се е отделило от майка си и общува с други възрастни и с деца. Действията му са не така импулсивни.

Започва неговото обучение в училище. Детето се сблъсква с нови изисквания, правила и норми.

Какво се случва?

До този момент то се е ориентирало в семейните норми, разширени при повечето деца с тези от детската градина. С тръгването в първи клас, освен новите правила и изисквания, се появява и авторитета на учителя. „Ученето е не просто занимаване с нещо ново и различно, но постижение, въз основа на което има оценка от учител и родител, има и съревнование, провокирано от словесния коментар на възрастните” [стр.97, „Психология на детското развитие”, проф. Ив. Бончева].

Първокласникът има потребност да контактува с всички деца, да получи обичта на възрастния (учителя) и се бунтува, когато е изместен от друго дете. Иска всички деца да го харесват, да са му приятели, неговите желания да се изпълняват и да не се съобразява с желанията на другите. Той преживява своя вътрешен конфликт. В тази възраст намесата на възрастния е ограничена и детето е поставено в ситуация да се справи относително само.

Това е и психологическата задача на Втората възрастова криза: „Потребността на детето да намери своето място сред връстниците и да се научи да разрешава самостоятелно (без намесата на възрастен) конфликтите с тях.”

Възможно е детето да реагира агресивно или автоагресивно, да повтори усвоените модели от Първата възрастова криза и да регресира, но и да успее да видоизмени своята реакция и поведение, повлияно от връстниците, учителя и др. и да потърси сътрудничество и подпомагане.

Как да се справим?

Да разговаряме с детето за породилите се в него агресивни чувства. Добре е да говорим с детето тогава, когато то е в състояние да ни слуша, да сме спокойни (децата чуват преди всичко тонът, с който им се говори и блокират голяма част от думите, когато им се караме), да използваме достъпни за възрастта му думи.

Да му дадем модел за справяне като разиграем различни ситуации и да му покажем печелившо поведение без влизане в конфликт. Децата са наблюдателни и личният пример, който родителите даваме е от голямо значение за това как ще се справят занапред.

Да му даваме малки задачи, свързани с ежедневните дейности у дома и в социалната среда, които детето само да изпълни, за да се почувства полезно и самостоятелно.

Заедно да разгледаме правилата в новата социална среда (клас) и да обсъдим тяхното спазване и различни стратегии за безконфликтно общуване в училище.

Да се интересуваме от новите му приятели.

Да изслушваме детето.

Да му разкажем какви сме били ние като първокласници (много добре въздействат на децата снимки от ученическите години на родителите, подкрепени със съответните разкази за тях).

Да запишем детето на спорт или извънкласно занимание, което му харесва.

Да общуваме с него по обичаните от семейството начини, за да не се губи така необходимия за емоционалното, а и за социалното израстване на нашия първокласник, контакт дете-родител.

Да му кажем, че винаги може да разчита на нашата помощ, когато има нужда и то да е наясно, че има подкрепата на значимите възрастни в неговия свят.

Да подходим с търпение, спокойствие и обич.

„Изходът от кризата настъпва едва тогава, когато нейната психологическата задача е изпълнена” и детето е намерило своето място сред своите съученици, разбрало е как да се справя с конфликтите само. То се е научило на това с активната намеса на възпитателите – учители, родители. Сега детето вече е готово умствено и емоционално да се включи в учебния процес. И да достигне след няколко години периода на най-бурното си развитие, до следващия скок в израстването и до следващата Трета възрастова криза – Пубертетът.

Статията, публикувана в този блог е авторска и правата върху нея са защитени от

Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.

Ако използвате, разпространявате, публикувате текстове или части от тях от този блог Вие сте задължени изрично и ясно да декларирате източника/автора на текста!

Трета възрастова криза – Пубертетът.

автор: Ангелина Костова

Пубертет, юношество, тийнейджърска възраст – може би най-обсъжданата, най-проучваната и най-трудната възраст в развитието на индивида. Време на мащабни промени, физически и психически. Преходът от детството към ранната зряла възраст.

Времето за възникване и приключване на пубертета е индивидуално и зависещо от разнообразни фактори като култура, пол и биологично развитие, и учените продължават своите спорове, относно периодиката. Началото е приблизително на 11-13 и продължава до 18-21 години, с различни вариации във възрастта.

Но периодизацията не е от такова значение. По-значимото е какви са промените, как протичат, какво се случва с тялото и с душата на юношата, т. като тийнейджърите преживяват биологични, когнитивни и емоционални промени.

Ще опиша някои от съществените измения на човешкото същество през тази възраст и някои от основните конфликти, които възникват през пубертета, придържайки се основно към книгата „Психология на детското развитие” на професор Иванка Бончева, тъй като там много точно, сбито и конкретно са дадени психичните особености на идивида до края на тази Трета възрастова криза, когато той вече се формира и започва да функционира като Личност.

Какво се случва?

Всичко!

Променят се различни области – идентичност, поведение, полови роли, независимост, ценности, постижения и пр. Промените са огромни, бързи и често трудно приемани от детето в тийнейджърска възраст, променя се тялото, променят се дейностите, които извършва, контактите му, жизнените му концепции.

Трудна възраст за всички, и за тийнейджъра, и за другите юноши и възрастни около него. Трудна, но прекрасна и най-важната възраст в живота на човек, възраст на разрушаване на старата и появата на новата индивидуалност.

Тийнейджърите вече са се адаптирали в света около себе си и сега започват своите „съзнателни опити да адаптират света към повишените си лични потребности.” [стр. 102, Психология на детското развитие, проф. Ив. Бончева]. Според Ф. Долто основен конфликт става борбата между относително ниската степен на психо-социално съзряване и повишената потребност от сексуална идентичност. Сексът е темата, предизвикваща най-силен интерес. Тийнейджърът се сблъсква с „настъпилите телесни промени и с биологичните потребности за освобождаване на сексуалната енергия. Това го прави лесно възбудим, несигурен, понякога уплашен и недоволен от себе си и света около него. [стр.102, Психология на детското развитие, проф. Ив. Бончева].

Настроенията са колебливи, с различни по сила прояви на недоволство, яд, притеснение, страхове и пр. Това е времето, в което най-важната среда за подрастващия са неговите приятели, неговата компания. Започват конфликти с родителите, с учителите и други възрастни в социалното обкръжение на тийнейджъра. Тези конфликти имат своята полза, т. като са основа за придобиване на нови способности на юношата за справяне с тях.

На конфликтна ситуация тийнейджърите могат да реагират с „агресия, чрез самоизолация, по пътя на търсене на нова социално силна и значима личност или чрез вплитане на субгрупа по интереси и потребности (в добрия и лошия вариант)”.

Тийнейджърите водят битка с налаганите им социални норми, те са си най-важни, собственият Аз е от особено голямо значение, отхвърлят семейните ценности, отстояват своята независимост. Това се случва често по неприемлив за възрастните начин. Тийнейджърът иска всичко тук и сега и почти не мисли за последствията. Търси нови модели за подражание.

Опасностите в тази възраст, често неосъзнати от децата са, че понякога се стига до злоупотреби, зависимости от различни психоактивни вещества, безразборни полови контакти и придружаващите ги полово предавани болести, депресивни състояния и пр.

Как да се справим?

Да подходим с търпение, спокойствие, емпатия и обич. Истинско изпитание! Някои възрастни успяват, други не (затова и най-много изписана литература има по темата за пубертета).

Да разговаряме с тийнейджърите като с равни.

Да ги изслушваме (много от тийнейджърите, с които разговарям споделят, че искат именно това – да бъдат чути).

Да ги увлечем да ни съдействат при обсъждането на конфликтни ситуации като им дадем възможност да изложат своята позиция и да обяснят своето разбиране за различните гледни точки в конфликта.

Да се запознаем с приятелите им (без да навлизаме прекалено в личното им пространство).

Да балансираме между свръх контрол и „отпускане на края”.

Да ги включим в някои семейни решения.

Да ги въвлечем различни дейности у дома, в училище и в социума, да им делегираме задължения, права и отговорности, съобразени с възрастта им. В пубертета вече децата са осъзнали насочеността към конкретна трудова дейност и правят своя професионален избор.

 

........................................

 

Оставям края отворен за Вашите предложения и коментари, тъй като темата за тийнейджърството е безкрайна и вълнуваща също като тях, тийнейджърите, нашите деца, нашето утре.

И ще завърша с думите, с които започнах в първата статия за детските кризи - нека подпомогнем децата в техните големи и малки кризи с обич и търпение като им покажем успешни модели за справяне и без да ги притискаме да ги преведем през техните лични революции, за да се научат да се справят сами в следващия етап от своя живот – живота на възрастните.

Както в древната поговорка "Дай на човека риба и ще го нахраниш за един ден. Научи го как да лови риба и ще го нахраниш за цял живот."

Статията, публикувана в този блог е авторска и правата върху нея са защитени от

Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.

Ако използвате, разпространявате, публикувате текстове или части от тях от този блог Вие сте задължени изрично и ясно да декларирате източника/автора на текста!

Кризата и нейната функция. Кризи в детското развитие.

автор: Ангелина Костова

Говорейки за криза в съзнанието на повечето от нас изплува нещо плашещо, травмиращо, нещо, което ни се иска да избегнем, да не се случва, да ни подмине.

Определението за криза е всеизвестно и лесно може да се открие с един клик в Интернет. Ще го цитирам и тук: криза (от древногръцката дума κρίσις - решение, повратна точка) – революция, преходно състояние.

Състояние, при което съществуващите средства за постигане на целите стават неадекватни, като по този начин се създават неочаквани ситуации и проблеми.

Кризата e явление или съвкупност от явления в личен или обществен план, нестабилно или опасно състояние засягащо личност, група, общност или цялото общество. В личен план означава стресово състояние свързано с различни проблеми – здравни, финансови, в семейните отношения и др.

Кризата изважда наяве скритите конфликти и дисбаланси. Тя може да бъде внезапно влошаване, но и внезапно подобрение на нормалното (балансирано) състояние. Всяко внезапно прекъсване на нормалния ход на събитията в живота на един човек, което изисква повторно оценяване на модели на действие и мислене е криза.

Типично за нас, хората, е да обръщаме значително внимание на влошаващото се наше състояние, докато подобрението в него приемаме с положителни емоции и чувства.

При влошено нормално състояние, когато са налице резки отклонения от нормалния ход на живота на индивида, човек изпитва психологическа криза.

Тя е различно по сила и тежест преходно състояние, причинено от заболяване, стрес, травма, емоционално значимо събитие или радикална промяна в личния живот като например смъртта на близък човек, загуба на работа, развод и т.н. (ако се интересувате повече за различната сила на стресовите преживявания, с опция за пресмятане на личния стрес – Скала на стреса на Холмс и Рае от 1967 г.)

Kризисните ситуации се различават по времетраене и сила на въздействие върху индивида. В психологията се споменават три вида кризи – невротични, кризи на развитието и травматични.

Тук ще се спра по-конкретно на кризите в развитието при децата, туй като голяма част от консултациите, които провеждам с родители са свързани именно с тях.

Ние като родители сме нащрек, когато се заговори за възрастови кризи, т. като знаем за тях не само от източните на информация, но ги срещаме на практика в личния си живот, с израстването на нашите деца. Вълнува ни процеса на развитие на детето ни, неговото възпитание, умения за общуване с другите – деца и възрастни, какво се случва при това израстване не само физиологично, но и емоционално.

М. С. Радионова, в „Речник по Клинична психология”, цитирайки редица изследователи на детското развитие, пише, че кризите на израстването при децата са съпътствани от системни промени в сферата на социалните отношения, дейността и съзнанието (Виготски, Леонтиев, El'konin). Тези промени се осъществяват в относително кратък период от онтогенезата (от около една година), който се характеризира с резки психологически изменения.

Формата, продължителността и остротата са различни при всяко дете и зависят от индивидуалните му особености, социалните фактори, възпитателните модели в семейството и социалната общност (детска градина, училище) и пр.

Възрастовите кризи са регулярен процес, обусловен от логиката на личностното развитие и от необходимостта да бъдат разрешени основните възрастови противоречия. (З. Фройд, Е. Ериксон, Л. Виготски, Л. Божович).

„Като психологически феномен кризата се разглежда:

- като социално-психологическа ситуация;

- като особено състояние, имащо своите субективни и обективни характеристики;

- като процес на преживяване”.

Имайки предвид тези характеристики на кризата (в т. ч. на кризите на детското развитие) и знаейки, че това е преходен период, който не може да бъде избегнат, но може да бъде управляван, е добре да сме наясно, че децата имат нужда от нашата подкрепа, разбиране и любов при преминаването през тези техни периоди на израстването.

Децата нямат нашия житейски опит и понякога реагират по не особено приемлив начин (агресивно, автоагресивно) на промените, затова ние, големите, е добре да ги подпомогнем като им покажем успешни модели за справяне, търпеливо и без да ги притискаме да ги преведем през техните лични революции, за да се научат да се справят сами в един следващ етап от своя живот.

Както в древната поговорка "Дай на човека риба и ще го нахраниш за един ден. Научи го как да лови риба и ще го нахраниш за цял живот."

И нека не забравяме, че същинското значение на кризата се корени в китайската дума (и символ) за нея, означаваща "опасност", но и "възможност".

За да отразя периодиката на детското развитие и съпътстващите го кризи ще цитирам най-популярната периодизация, която е посочена в книгата на проф. Ив. Бончева, „Психология на детското развитие”:

• Кърмаческа възраст – 0-1 г.
• Ранно детство (яслена възраст) – 1-3 г.
• Предучилищна възраст – 3-6 г.
• Ранна училищна възраст – 6-10 г.
• Средна училищна възраст – 11-14 г.
• Юношество – 14-18 г

Описаните в литературата кризи в развитието на децата са няколко. Тук ще се спра на три от тях, които условно са наречени Първа, Втора и Трета. В периодиката на детското израстване кризите са повече, но тези трите усещаме с най-голяма сила и за тях са ни нужни повече лични ресурси за справяне. Затова ще наблегна на тях, а именно:

Първа възрастова криза - Кризата на ината

Втора възрастова криза – Кризата на първокласника

Трета възрастова криза – Пубертетът

Източници:

1. Интернет, Уикипедия

2. М. С. Радионова, Клиническая психология. Словарь под ред. Н. Д. Твороговой › Что такое Кризис, определение, значение слова, кризис

3. Проф. Ив. Бончева, „Психология на детското развитие”, изд. Славена, Варна, 2013 г.

Статията, публикувана в този блог е авторска и правата върху нея са защитени от

Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.

Ако използвате, разпространявате, публикувате текстове или части от тях от този блог Вие сте задължени изрично и ясно да декларирате източника/автора на текста!

Аутизъм

автор: Ангелина Костова

Аутизъм, или разстройство от аутистичния спектър, се отнася до редица симптоми, характеризиращи се с нарушение на речта и комуникацията, нарушение на социалните умения, повтарящи се поведения и стереотипии, както и с уникални, силни страни и различия.

Тук ще се спра на някои по-конкретни нарушения, въпреки че за аутизмът е характерен изключително широк спектър. Терминът "спектър" отразява голямото разнообразие, както в дефицитите, така и в силните страни, притежавани от всеки човек с аутизъм.

Най-очевидните признаци на аутизма се проявяват между втората и третата година на детето. В някои случаи може да се диагностицира още на 18 месеца. Някои забавяния на развитието, свързани с аутизма, могат да бъдат идентифицирани и още по-рано.

В терапевтичната си практика с деца с нарушения от аутистичния спектър наблюдавам много и различни проявления на състоянието, но най-често срещаните ще се опитам да опиша тук.

В широк смисъл аутъзмът е съвкупнност от нарушения, имащи някои общи симптоми:

Нарушения на речта и комуникацията.

Много от децата от аутистичния спектър не говорят, или изостават в речевото си развитие от своите връстници. В много случаи се наблюдава ехолалична реч (повтарят едно към едно дочути фрази, доста често на английски език), или имат своя автономна реч, неразбираема за околните. Не използват реч за комуникация с другите, при тях липсва инициатива за комуникация.

Нарушение на социалните взаимоотношения.

Децата от аутистичния спектър предпочитат да се самоизолират, често отсъства емоционален контакт с другите, избягват очният контакт и не гледат хората в очите. Не изпълняват инструкции, родителите остават с усещането, че не ги разбират. Имат проблем със социализацията. Изглеждат сякаш не разбират емоциите на другите, често техните емоционални реакции са неадекватни на ситуацията, от бурен протест и крещене могат да преминат в смях. Възможно е да проявяват агресия или автоагресия, гневът им е бурен, взривоопасен.

Повтарящи се, стереотипни поведения.

Интересът към играчки е ограничен, играят стереотипно като с часове може да въртят колелцата на количките, да въртят предмети, да ги подреждат в редичка или да ги движат пред или встрани от очите си. Липсва игра на ужким и имитация. „Пърхат“ с ръчички, тропат или подскачат, или се въртят, или тичат в кръг. Често не харесват промените. Предпочитат да следват един и същ маршрут, да носят една и съща дреха, или да ядат една и съща храна. Възможно е да имат проблем със сдъвкването на някои твърди храни или да предпочитат, или отхвърлят храни с определен цвят.

В повечето случаи имат сензорни дефицити или свръхсетивност: непоносимост към някои силни шумове и звуци, светлини, може да се съпротивляват на докосване или прегръдка, или имат нужда от силно притискане.

При доста от децата с аутизъм се наблюдава ходене и стъпване на пръсти.

Въпреки, че описаните по-горе нарушения в съвкупност са характерни за нарушение от аутистичния спектър, всеки един отделен случай е индивидуален и е необходимо диагностициране от специалист – детски психиатър, консултация с психолог и логопед, с компетенции в областта на аутизма.

При най-малкото съмнение от страна на родителите е добре да се направи консултация с квалифициран специалист, тъй като ранната интервенция е от изключителна важност за развитието на детето.

Ранното диагностициране и своевременното започване на терапия е от голямо значение за развитието и функционирането на детето с аутизъм.

Тази статия не е предназначена за диагностициране или лечение и не трябва да замества консултация с квалифицирани специалисти.

Статията, публикувана в този блог е авторска и правата върху нея са защитени от

Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.

Ако използвате, разпространявате, публикувате текстове или части от тях от този блог Вие сте задължени изрично и ясно да декларирате източника/автора на текста!