Детски психолог Ангелина Костова

Психолог Ангелина Костова На много хора, които страдат от разстройство от аутистичния спектър често им е трудно да използват езика и речта по целенасочен начин, за да изразят себе си или да поискат нещо от хората около тях. За тази цел е разработен PECS. Това е комуникационно средство за хора с нарушение в комуникацията, например аутизъм . Тази система им осигурява в голяма степен независима комуникация. Съществуват различни системи за комуникация между хора, които по някаква причина не използват реч. В тази кратка статия ще дам само основна информация за системата PECS. И не, за да я рекламирам, а защото в своята практика от първо лице съм се уверила в ползите от нея. Обучих се да работя по система ПЕКС в „Карин дом“, Варна, където се намира един от най-добрите екипи от специалисти, работещи с деца с нарушения от аутистичния спектър. За децата с аутизъм , а и за тези, при които има нарушение на речевите способности, системата PECS е полезна, тъй като чрез нея те могат да бъдат запоз...

автор: Ангелина Костова Настъпва на около две и половина, три годишна възраст (според особеностите на всяко едно дете може да е по различно време, понякога и на около 4 годишна възраст). Това е т.нар. бебешки пубертет или още „Кризата на ината” [стр.92, Психология на детското развитие, проф. Ив. Бончева]. В този период детето иска да направи всичко само. То вече е подготвено за своята самостоятелност и започва да изпробва своите възможности – да се катери, да кара колело, да скача от високо, да рита топка, да се опитва да рисува върху лист, а защо не и върху стените, масата и където намери, да се храни и пие от чаша самостоятелно, да се съблича и събува, да се облича и обува, да контролира физиологичните си нужди и т. н. Говорът се развива, изреченията стават сложни, започват разнообразните въпроси и влизането на детето в различни роли у дома, в детската градина, навън. Започва да се състезава с другите деца. То активно играе с играчки, но и с наличните му предмети вкъщи и много обич...

автор: Ангелина Костова Детето вече е преминало през предучилищната възраст. То е развило своята социална компетентност, станало е самостоятелно (но все още се нуждае от подпомагане, контрол и присъствие на възрастен в различни житейски ситуации). Дейностите, които извършва стимулират активното му внимание, емоциите му са по-устойчиви. Детето е осъзнало своя пол. То използва съзнателно речта, и разказва минали събития или чути/прочетени истории. Става все по-любознателно. Фантазиите и страховете му са по-мащабни. Вече се е отделило от майка си и общува с други възрастни и с деца. Действията му са не така импулсивни. Започва неговото обучение в училище. Детето се сблъсква с нови изисквания, правила и норми. Какво се случва? До този момент то се е ориентирало в семейните норми, разширени при повечето деца с тези от детската градина. С тръгването в първи клас, освен новите правила и изисквания, се появява и авторитета на учителя. „Ученето е не просто занимаване с нещо ново и различно...

автор: Ангелина Костова Пубертет, юношество, тийнейджърска възраст – може би най-обсъжданата, най-проучваната и най-трудната възраст в развитието на индивида. Време на мащабни промени, физически и психически.  Преходът от детството към ранната зряла възраст. Времето за възникване и приключване на пубертета е индивидуално и зависещо от разнообразни фактори като култура, пол и биологично развитие, и учените продължават своите спорове, относно периодиката. Началото е приблизително на 11-13 и продължава до 18-21 години, с различни вариации във възрастта. Но периодизацията не е от такова значение. По-значимото е какви са промените, как протичат, какво се случва с тялото и с душата на юношата, т. като тийнейджърите преживяват биологични, когнитивни и емоционални промени. Ще опиша някои от съществените измения на човешкото същество през тази възраст и някои от основните конфликти, които възникват през пубертета, придържайки се основно към книгата „Психология на детското развитие” на пр...

автор: Ангелина Костова Говорейки за криза в съзнанието на повечето от нас изплува нещо плашещо, травмиращо, нещо, което ни се иска да избегнем, да не се случва, да ни подмине. Определението за криза е всеизвестно и лесно може да се открие с един клик в Интернет. Ще го цитирам и тук: криза (от древногръцката дума κρίσις - решение, повратна точка) – революция, преходно състояние. Състояние, при което съществуващите средства за постигане на целите стават неадекватни, като по този начин се създават неочаквани ситуации и проблеми. Кризата e явление или съвкупност от явления в личен или обществен план, нестабилно или опасно състояние засягащо личност, група, общност или цялото общество. В личен план означава стресово състояние свързано с различни проблеми – здравни, финансови, в семейните отношения и др. Кризата изважда наяве скритите конфликти и дисбаланси. Тя може да бъде внезапно влошаване, но и внезапно подобрение на нормалното (балансирано) състояние. Всяко внезапно прекъсване на но...

автор: Ангелина Костова Аутизъм, или разстройство от аутистичния спектър, се отнася до редица симптоми, характеризиращи се с нарушение на речта и комуникацията, нарушение на социалните умения, повтарящи се поведения и стереотипии, както и с уникални, силни страни и различия. Тук ще се спра на някои по-конкретни нарушения, въпреки че за аутизмът е характерен изключително широк спектър. Терминът "спектър" отразява голямото разнообразие, както в дефицитите, така и в силните страни, притежавани от всеки човек с аутизъм. Най-очевидните признаци на аутизма се проявяват между втората и третата година на детето. В някои случаи може да се диагностицира още на 18 месеца. Някои забавяния на развитието, свързани с аутизма, могат да бъдат идентифицирани и още по-рано. В терапевтичната си практика с деца с нарушения от аутистичния спектър наблюдавам много и различни проявления на състоянието, но най-често срещаните ще се опитам да опиша тук. В широк смисъл аутъзмът е съвкупнност от нару...

автор: Ангелина Костова Започвам статията с този цитат от Мария Монтесори, тъй като той най-добре описва каква е функцията на психологът и в частност на детският психолог. За какво е тази статия? За въпросите и техните решения. За собствените сили на всеки човек при разрешаването на проблеми и конфликтни ситуации. За ролята на детския психолог като проводник за личния ресурс на родителят, отишъл при него да потърси помощ, относно своето дете. За това, че универсална рецепта няма, а всичко е в ръцете на човекът, а психологът е средството, което подпомага активирането на вътрешния човешки потенциал за самопомощ. За кого е тази статия? За родителите. Всеки родител, понякога е имал безпокойство относно поведението, настроенията, емоциите, самочувствието, адаптацията на неговото дете. Стигал е до там да вземе решение да се свърже за консултация с детски психолог. Кога да се обърнем към психолог? В човешкия живот съществуват различни ситуации. Понякога възникналите трудности в отношенията с...